О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 30.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 910/2015 година:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 21077 от 11.12.2014 г. подадена от П. П. Г., чрез адв. Н. П. срещу определение № 2912 от 25.11.2014 г. на Окръжен съд – Бургас, трети въззивен състав, постановено по гр.д. № 2024/2014 г. по описа на съда, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя против разпореждане № 14860 от 03.06.2014 г. постановено по гр.д. № 535/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас за връщане на въззивната жалба на П. П. Г. против решение № 883 от 24.04.2014 г., постановено по гр.д. № 535/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас и е оставена без уважение частна жалба против определение № 7577 от 30.09.2014г. по описа на Бургаски районен съд,с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване решение № 883 от 24. 04.2014 г. по гр. д. № 535/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по член 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси /цитирам/:
„При самостоятелно предявяване на исканията за възстановяване на пропуснат срок и за отмяна на разпореждането за връщане на въззивна жалба като просрочена в каква последователност следва да бъде произнасянето по двете искания. Следва ли да е налице произнасяне по едното от двете искания с влязла в сила съдебен акт, преди съдът да извърши произнасяне по второто искане?”, „Допустимо ли е едновременно произнасяне по двете искания от един и същ съд, при условие, че двете искания следва да се разглеждат по различен по степен съд – съответни по чл. 64, ал. 3 от Районен съд, а по частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба от Окръжен съд?”.
Ответникът по частната касационна жалба – Професионална гимназия по туризъм „проф. А. З.” [населено място],в депозирания посмен отговор, счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд е бил сезиран,както следва: с частна жалба вх.№24644/20.06.2014г.,подадена от П. П. Г.,чрез пълномощника му адвокат Н. П. срещу разпореждане от 03.06.2014г. на Бургаски районен съд,ХХ гр.с.,постановено по гр.д.№535/2014г. по описа на съда за връщане на въззивна жалба,подадена от П. Г. П. против решение №883/24.04.2014г. по гр.д.№535/2014г. по описа на Бургаски районен съд,както и с частна жалба вх.№41133/24.10.2014г.,подадена от П. П. Г.,чрез пълномощника му адвокат Н. П. срещу определение №577/30.09.2014г. на Бургаски районен съд,ХХ състав,постановено по същото дело/гр.д.№535/2014г. по описа на съда/,в производство по реда на член 64 и сл. ГПК,с което се оставя без уважение молбата на П. П. Г. за възстановяване на срока за обжалване на решение №883/24.04.2014г. на Бургаски районен съд по гр.д.№535/2014г. по описа на съда.
По така постъпилите две частни жалби е образувано частно гражданско дело № 2024/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд,приключило с постановеното по делото определение №2912/25.11.2014г. на Бургаски окръжен съд,трети въззивен състав,предмет на настоящата частна касационна жалба.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал, че Бургаски районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 ГПК,като с постановеното по делото решение № 883 от 24.04.2014 г. са отхвърлени предявените искове, и съгласно изискването на чл.315, ал.2 от ГПК в последното по делото заседание съдът е обявил, че ще произнесе решението си на 24.04.2014г.,което е станало в присъствието на процесуалните представители на страните,като при постановяване на решението, съдът е спазил посочената дата.Съдът е посочил,че срокът за въззивно обжалване е двуседмичен и същият изтича на 08.05.2014г., а въззивна жалба е депозирана на 02.06.2014г., поради което на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, първоинстанционният съд правилно е разпоредил връщането й като просрочена.С оглед на това,възивният съд е стигнал до извода за неоснователността на частната жалба вх.№ 24644/20.06.2014г. на жалбоподателя П. Г. и я оставил без уважение,с постановеното определение,предмет на настоящата частна касационна жалба.
Със същото определение въззивният съд е оставил без уважение частна жалба вх.№4433/24.10.2014г.,подадена от П. П. Г. против определение №7577/30.09.2014г.,постановено по гр.д.№535/2014г. по описа на Бургаски районен съд,с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото решение.
Въззивният съд,с решаващите си мотиви е констатирал, че впоследствие е постъпила молба на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК от ищеца, настоящ жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на решение № 883/24.04.2014г., по гр. дело № 535/2014г. по описа на Районен съд – Бургас,която с определение от 30.09.2014г. Бургаският районен съд е оставил молбата без уважение.Съдът е посочил,че първоинстанционният съд е постановил акта си съгласно посочената дата в протокола, а непредвидени обстоятелства, с оглед на които срокът може да бъде възстановен не са се установили по делото, поради което частната жалба срещу определението, с което е отказано възстановяване на срока е оставена без уважение.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото,включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда,разрешен с обжалвания съдебен акт,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Така формулираните от касатора въпроси,цитирани по-горе,са неотносими към решаващите мотиви,изложени в обжалваното въззивно определение и нямат значение за крайния изход на делото.Това е така защото същите се отнасят само до реда за произнасяне по подадените частни жалби,което обаче е без значение за крайния резултат,свързан с произнасянето по всяка една от тях.Непосочването на такъв относим правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2912 от 25.11.2014г. на Окръжен съд – Бургас, трети въззивен състав, постановено по ч.гр.д. № 2024/2014 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: