Определение №917 от 18.10.2011 по гр. дело №552/552 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
гр. София, 18.10.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 552/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. К. от [населено място] срещу въззивно решение от 17.11.10г., постановено по гр.д.№ 3157/08г. на Софийския градски съд, ІVв състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 23.07.08г. по гр.д.№ 5428/07г. на Софийския районен съд, 36 с-в, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] против П. Г. К. от [населено място] иск по чл.108 ЗС относно недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот № 6 и извън регулация, по плана на [населено място], м.”Разпределител – север-юг” с графична площ от 3514 кв.м., ведно с построената в имот стопанска постройка – бивша мелница с площ от 222 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на М. И. П., която с нот.акт № 153/1940 г. го е продала на Н. П. О., от когото същият е бил национализиран по З. от 1947г. С влязло в сила решение от 08.07.2003г. по гр.д.№ 1642/02г. на ВКС, ІV г.о. сключеният между М. П. и Н. О. договор е прогласен за нищожен като симулативен. С нот.акт № 99/04г. наследниците на М. П. – К. Д. Д. Д. и М. Д. С. са признати за собственици на имота по наследство и ЗВСОНИ, а с нот.акт № 196/06г. са продали същия на ищцовото дружество.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че тъй като Н. О. не е бил собственик на одържавения от него имот, ефектът на национализацията по отношение на имота не е настъпил и праводателите на ищеца са придобили правото на собственост върху него по наследство. Направеното от ответника възражение, че е придобил имота по давност за периода от 1995г. до предявяването на иска на 13.03.07г. е прието за неоснователно, тъй като той не е демонстрирал пред ищеца намерението да свои имота и осъществяваното от него владение (същият владее имота и понастоящем) не е било несмущавано, спокойно и явно. С оглед на това ревандикоционният иск е приет за основателен.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса необходимо ли е при предявен иск по чл.108 ЗС ищецът да докаже идентичността на притежавания (закупения) от него и претендирания имот, респ. приема ли се за установена идентичността между имоти въз основа на съвпадане на данни само по местност, както и по процесуалноправни въпроси, отнасящи се до задължението на съда да прецени всички относими доказателства, като посочи конкретно и точно какво приема за установено относно фактическите положения, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата изразява становище, че същата не следва да бъде допускана до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Тъй като касаторът не се позовава на противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, първото релевирано от него основание за допускане на касационно основание не е налице.
Второто основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос по приложението на правната норма е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Преди всичко следва да се посочи, че по първия поставен въпрос в обжалваното решение липсва произнасяне, тъй като въззивният съд не е приел, че за установяване идентичност на два имота е достатъчно съвпадане на данни само по местност или че такава не е необходимо да се доказва, а вторият т.н. въпрос, във връзка с който жалбоподателят не се позовава на никаква практика, представлява касационно оплакване.
Освен това не е налице и противоречие на въззивното решение с представеното решение № 265 по гр.д.№ 5248/07г. на ВКС, тъй като същото е постановено въз основа на други факти (по това дело техническата експертиза е дала заключение, че поради липсата на достатъчно данни за граници и съседи не може да бъде дадено категорично становище за идентичността на два имота, а по настоящото дело същата е установена със заключения на едночленна и тричленна експертиза, които не са констатирали съвпадение на имотите само по местност). По направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед на казаното подадената от П. Г. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 17.11.10г., постановено по гр.д.№ 3157/08г. на Софийския градски съд, ІVв състав.
О с ъ ж д а П. Г. К. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1000 лв.(хиляда лева) разноски
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар