О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№92
С., 22.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 1646 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК
Образувано е по частна жалба на В. А. И., [населено място], срещу определение № 51/ 12.02.2016 г. по гр.д. № 203/2016 г., ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната и жалба с вх. № 4349/45192/11.11.2015 г., срещу въззивно решение от 12.10.2015 г. по гр. д № 205/2015 г. на Окръжен съд – Монтана.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че е неприложим критерият по чл.280, ал.2,т.1, предл.1 ГПК по отношение на исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 КТ предвид изричната разпоредба на ал.3.
Ответникът по частната жалба Дом за деца „Милосърдие“ не е взел становище.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното :
С обжалваното определение е прието, че след като въззивното решение е по искове с правно основание чл.225, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ, всеки от които е с цена под предвидения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК размер от 5000 лева, то касационната жалба е процесуално недопустима. В. решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ като необжалвано от работодателя, е влязло в сила.
Обжалваното определение е правилно. С постановеното въззивно решение са уважени предявените от В. И. искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ – за признаване уволнението за незаконно и възстановяване на предишната работа и са отхвърлени исковете по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ – за заплащане на 2819,40 лева обезщетение за оставане без работа поради уволнението, както и по чл.224,ал.1 КТ – за заплащане на 450 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С изменението на чл.280,ал.2 ГПК /ДВ,бр.50/2015г./ в т.3 се въведе необжалваемост пред ВКС на решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на тези по искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Поради връзката между двата иска -по чл.344,ал.1,т.1 КТ и по чл.344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ /обуславящ и обусловен/ критерият цена на иска не намира приложение по отношение на втория, когато и първият е предмет на касационна проверка. Когато обаче въззивното решение, с което е уважен искът по чл.344,ал.1,т.1 ГПК е влязло в сила и предмет на касационната проверка е само искът по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, за него следва да намери приложение критерият по чл. 280, ал. 2, т.1, предл.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 51 от 12.02.2016г. по гр.д. № 203/2016г., ІV г.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: