О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 10.02..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4988/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 260 от 26.05.08г. по гр.д. № 1156/07г. на
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Б. Ц., К. Б. Х. , К. Г. Ц. и Х. П. Х. с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Конкретно се излагат доводи за недопустимост на постановеното решение в уважителната му част.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – относно допустимостта на иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на общи части в сграда, която е в режим на етажна собственост, които е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точно прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е разрешаван противоречиво от съдилищата т.е. когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В разглеждания случай касаторите се позовават на определение № 270 от 07.11.03г. по ч.гр.д. № 217/03г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че е недопустим иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на дворно място, в което е построена четириетажна жилищна сграда, отделните обекти в която принадлежат на различни собственици, които са собственици и на дворното място. Прието е също, че искът е допустим, когато в място има хоризонтално разположени в реална собственост сгради, когато в него има изградени в етажна собственост сгради при двама етажни собственици, а така също и когато етажните собственици са повече от двама и предмет на разпределението е площ, предназначението на която не е да обслужва етажната собственост, а да задоволява други стопански нужди. Ето защо противоречие с обжалваното решение не е налице, тъй като с него е разпределено ползването на общи части на сграда, в която съществуват жилище и магазини собственост на различни лица т.е. случаят е аналогичен на този посочен във втората хипотеза, за която е прието че искът по чл.32, ал.2 ЗС е допустим (в този и в настоящия случай не би могло да се образува мнозинство и да се вземе решение за разпределение на ползването от общото събрание на собствениците – арг. чл.7а ПУРНЕС).
Второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване също не е налице, тъй като същественият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице. Наред с това по поставения въпрос съществува съдебна практика и разглеждането на настоящия спор от ВКС с нищо няма да допринесе за точно прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Д. Б. Ц., К. Б. Х. , К. Г. Ц. и Х. П. Х. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 260 от 26.05.08г. по гр.д. № 1156/07г. на Б. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: