О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.925
гр. София, 13.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 745 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 219 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 224/2008 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 29.05.2008 год. по гр. д. № 2950/2007 год. на Бургаския районен съд и допълнителното решение към него и вместо това е постановил друго, с което признал на ищеца П. Т. П. правото на изкупуване на имот, представляващ 179.28/610.40 ид. ч. от дворно място, за което е отреден имот с пл. № 2* в кв. 19 по плана на гр. Б., част от бивш парцел **** в кв. 14 с площ 610.40 кв. м., от който по действуващия ПУП на ЦГЧ са обособени УПИ * – 2290, УПИ * и част от УПИ * в кв. 19, както и жилището на първия жилищен етаж с площ 112 кв. м. от построената в имота двуетажна жилищна сграда, заедно със западното мазес площ 18 кв. м., който имот е описан в нот. акт № 34/2005 год. за сумата 38 571.70 лв. и допуснал изкупуването му чрез заместване на купувача по него Д. Т. Т. от ищеца П. Т. П. със заплащане от последния на заплатените от купувача по нотариалния акт суми в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Въззивното решение се обжалва в срок от ответниците И. А. И. и В. Д. И., чрез пълномощника им адв. Н. П. Поддържат оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи и искане за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен. Касаторите претендират и направените по делото разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване
В срок е подадена и касационна жалба против въззивното решение от ответниците Г. Й. Т. и Д. Т. Т., последният чрез пълномощник първия касатор в качеството му на адвокат. Излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и молят за неговата отмяна с присъждане на направените по делото разноски. В приложеното от тях изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите поддържат наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и представят съдебна практика – описаните в приложението решения на ВКС и ВС.
Ищецът П. Т. П., чрез пълномощника му адв. Д. Д. , поддържа липсата на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, евентуално оспорва жалбата по същество като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверка наличието на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за изкупуване на продадения с нот. акт № 34/2005 год. имот е бил отхвърлен, въззивният съд приел, че е налице съсобственост в имота, представляващ УПИ * – 2290 в кв. 19 по сега действуващия план на града, както и на първия жилищен етаж от построената в него двуетажна сграда с оглед липсата на учредено право на пристрояване на технически обособимата в отделен обект пристройка, функционално свързана с този етаж , съгласно чл. 92 и чл. 97 ЗС. Тъй като първите двама ответници са продали на другите двама своята част от горния имот, без да предложат на ищеца да я купи при същите условия, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, то и съдът намерил за основателен предявеният от последния иск за изкупуването й по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Изводът за наличието на съсобственост между страните в дворното място и първия жилищен етаж, предмет на продажбата между ответниците, е обусловил и решаването на спора за принадлежността на правото на ищеца на изкупуване, съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС. Поради това и основателно касаторите поставят въпроса за приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС като такъв, разгледан от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика. Видно е от представените решения, че горната разпоредба не намира приложение при продажбата на обект в етажна собственост, каквато е налице с оглед разделната собственост на отделните етажи от сградата. В този случай, съсобствеността на дворното място го прави обща част към сградите, респ. към отделните обекти в нея – решение № 45/60 год., решение № 53 от 14.03.2000 год. по гр. д. № 1094/99 год. ІV г. о. на ВКС. В противоречие на представените решения № 585 от 6.11.2003 год. по гр. д. № 248/2003 год. на І г. о. на ВКС и № 3* по гр. д. № 1817/72 год. на І г. о. на ВС е и произнасянето на въззивния съд по въпроса за пристроеното към първия етаж, обусловило и направения от него извод за наличие на съсобственост между страните върху същия.
Констатираното противоречие по релевантните за изхода на спора въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, с практиката по конкретните влезли в сила съдебни решения, представени от касаторите Г. и Д. Т. , обосновава извод за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и следва да се допусне касационното разглеждане на делото.
Не е налице поддържаното от касаторите И. А. И. и В. Д. И. основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са изложени съображения за обосноването му, а е налице формално цитиране на закона. Това обаче, с оглед процесуалното положение на тези касатори, не влияе на извода за допускане на касационното обжалване на решението, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 219 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 224/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Г. Й. Т., лично и като а. , пълномощник на Д. Т. Т., двамата от гр. Б..
Не допуска касационно обжалване на горното решение по подадената от И. А. И. и В. Д. И., чрез пълномощника им адв. Н. П. , жалба.
Дължимата държавна такса за касационното производство е внесена от касаторите Г. и Д. Т. , поради което делото следва да се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: