3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .940
С., 24.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 655/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. А. А. и А. С. Г. против решение №90/09.03.2011г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д.№46/2011г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №209 от 30.06.2010г. на Велинградски районен съд,постановено по гр.д.№731/2008г. по описа на съда и вместо него е постановено:отхвърля като неоснователен иска на С. А. А. и А. С. Г. против П. Г. К. и М. Б. Б. за осъждане на ответниците да преустановят незаконното строителство на обект „Р. на съществуваща сграда”,находяща се в УПИ ХІІ-3662 в кв.150 по плана на [населено място],както и премахнат изградения обект „Реконструкция на съществуваща сграда”,находяща се в гореописания имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като/цитирам/:
„С обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материален въпрос,относно приложното поле на иска по член 109 от ЗС.Следва ли ищецът да доказва,че един незаконен строеж/строеж извършен без строителни книжа/ му пречи или ограничава правото на собственост.”
След това в изложението на касаторите се посочва,какво е било прието от въззивния съд във връзка с неоснователността на иска,каква е целта на негаторния иск,като за разяснение по този въпрос се цитира практика на ВКС-ТР №31/1984 на ОСГК на ВС,посочват се събраните в хода на производството по делото доказателства,както писмени,така и гласни такива,като се правят оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд във връзка с анализа и оценката на събраните по делото доказателства.В подкрепа на тези оплаквания се посочват и прилагат с изложението съдебни решения,постановени от ВКС.
Ответниците по касационната жалба П. Г. К. и М. Б. Б.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд, след анализа и оценката на доказателствата по делото, е стигнал до извода,че не може да се приеме в случая наличие на незаконен строеж,водещ до промяна в начина на застрояване в УПИ.За да отхвърли предявения иск въззивния съд е приел,че от ищците,настоящи касатори, не са изложени никакви обстоятелства,с какво се въздейства неоснователно върху правото им на собственост върху дворното място,респективно върху притежаваната от тях двуетажна жилищна сграда,с факта на извършената реконструкция на съществуващата сграда,собственост на ответниците,като е посочил,че в тежест на ищците е да изложат конкретни факти и обстоятелства за неоснователно въздействие,посегателство или вредно отражение на осъществените действия от ответника,които водят до смущаване на нормалното упражняване на правото им на собственост.С оглед на това,съдът е стигнал до извода,че не може да се приеме за установено по безспорен начин,че с изграждането на процесния обект-реконструкция на съществуващата в югозападната част жилищна сграда на 90 кв.м,застроена на един етаж,и която се запазва по действащия застроителен план като търпим строеж,представлява неоснователно въздействие,посегателство или вредно отражение върху обекта на правото на собственост на ищците.
Съгласно възприетото в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,,т.1-правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Преди всичко в изложението си по член 284 ал.13 т.1 от ГПК касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,обусловил решаващата воля на съда.,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложението на касаторите,формулираният като правен въпрос,отнасящ се до приложното поле на член 109 от ЗС,освен че е твърде общ е и неотносим към решаващите изводи на съда.Аргументацията,която касаторите са навели в пространното си изложение,всъщност представлява излагане на касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които се сочи съдебна практика на ВС и ВКС,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК.Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както и на такъв неотносим към този,обусловил решаващата воля на съда,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №90/09.03.2011г. на Пазарджишки окръжен съд,ГК,втори въззивен състав,постановено по гр.д.№46/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: