4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 898 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С., против решение № 122 от 17 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 239 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено решение № 389 от 7 август 2014 г., постановено по гр.д. № 503 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г. за признаване за незаконно на уволнението на С. Д. С. от [населено място], за възстановяване на С. на заеманата преди уволнението работа, за осъждането на дружеството да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение от 10968 лева, и в полза на С. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се спазване на процедурата по чл. 193 КТ, тъй като са поискани и получени писмени обяснения по доклад за констатирана липса на амбалаж при извършена внезапна инвентаризация, и при участие на ищеца при проверката и внезапната инвентаризация, като е подписал съответните протоколи и описи. Оспорва се изводът на съда за нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в заповедта са посочени извършените нарушения, изразяващи се в неосъществен контрол върху дейностите и действията, изпълнявани от служителите в складовото стопанство, като по този начин ищецът е допуснал и създал възможности за причиняване и прикриване на липси на стоково-материални наличности, което е неизпълнение на негови основни трудови задължения в съответствие с допълнително споразумение към трудовия договор и длъжностната му характеристика. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът С. Д. С. от [населено място] не дава отговор на касационната жалба.
Въззивният съд приема, че на работника са поискани и дадени писмени обяснения във връзка с докладна записка, но не и с тази докладна записка, съдържаща конкретни данни за нарушения от работниците в складовете и тяхната индивидуализация, а ищецът е разбрал за съответния доклад едва в хода на съдебното производство и е бил лишен от възможност да даде адекватни писмени обяснения. Заповедта за дисциплинарно уволнение е счетена за издадена в нарушение на чл. 195 КТ, тъй като липсва необходимата индивидуализация на нарушението, не е отразен период на възникване на евентуалната липса, не са посочени лицата и длъжностите им, за които се твърди да са манипулирали електронната система за отчитане на амбалажа и пр. Допълнително се сочи, че не се установява и наличието на посоченото в заповедта основание за дисциплинарно уволнение, тъй като няма достоверни данни за предходно фактическо положение, от което да се прецени действителната фактическа наличност на амбалажа, а свидетелските показания са на зависими от работодателя свидетели.
Касационният съд приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора проблеми.
На първо място се пита спазена ли е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ в случаите, когато от служителя преди издаване на заповедта за дисциплинарно наказание са поискани и получени от него писмени сведения по доклади, които не са посочени в заповедта, но констатациите в тях са отразени в доклад, по който не са поискани писмени обяснения от служителя, но същият доклад е посочен в заповедта и тези констатации са инкорпорирани в последната. Принципно значимият правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като заключението на въззивния съд е друго – в последната докладна записка, описана в заповедта за уволнение, се съдържат конкретни данни за нарушения от работниците в складовете и тяхната индивидуализация, а тези обстоятелства не са били известни на ищеца от доведена до негово знание предходна такава. Този извод е съобразен и с представените по делото доклади. Така в доклад от 3 февруари 2014 г. (л. 14 от първоинстанционното дело) се сочи, че са констатирани изрично изброени липси, установени при внезапна инвентаризация на 1 февруари 2014 г. и се предлага налагането на дисциплинарна и ограничена имуществена отговорност на отговорните лица в склад „Готова продукция и амбалаж”, локация Т.. По този доклад са искани писмени обяснения от ищеца. Докладът от 11 февруари 2014 г. (л. 55-57 от първоинстанционното дело) възпроизвежда посочените в предходния доклад липси като цифри, но са коментирани обяснения на служители, записи от система за видеонаблюдение, разследване на документи за извършени курсове и начина на отразяването на наличността в информационна система, изложено е и твърдение за фалшиви документи и опити за нерегламентирано изписване на амбалаж и манипулиране на системата. Направено е заключението, че е занижен контролът на ръководителите в склада относно процедурите на компанията, неистинско извършване на официална ревизия, подправяне на документи, неархивиране и изгубване на документи, манипулации в системата, липса на контрол при използване на поверени печати и потребителски имена, опит за натиск от ръководител към подчинен с цел издаване на неистински документи. При тези заключения в оспорената заповед за дисциплинарно нарушение на ищеца са вменени липса на контрол на съответната система, на заприхождането на амбалажа, на архивирането на документи при движение на материални запаси, на съхраняване на печати и използване на индивидуалните права за достъп и пароли в системата, както и подправяне на документи. От посочените обстоятелства е явно, че не може да се сподели тезата на касатора, че констатациите на доклада, по който са поискани обяснения от ищеца, са инкорпорирани в новия доклад, дал основа за вменени на ищеца нарушения на трудовата дисциплина.
На второ място се твърди, че в нарушение на задължителната практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил всяко едно от посочените няколко нарушения на ищеца поотделно (сочи се нарушение на решение № 227 по гр.д. № 1579/2011 г., ІІІ г.о., ВКС). Заявява се нарушение на обвързващата съдебна практика и по въпроса може ли обосновката на работодателя да бъде формулирана в друг документ, към който препраща заповедта и който вече е бил известен на служителя (сочи се решение № 432 по гр.д. № 65/2011 г., ІV г.о., ВКС), както и по въпроса налице ли е конкретизация по време в случаите, когато служителят носи отговорност за бездействие – липса на упражнен контрол, когато установяването на допуснатите нарушения е станало в момента на извършената проверка (сочи се решение № 178 по гр.д. № 5306/2008 г., ІІ г.о., ВКС). Касационният съд приема, че нито един от поставените правни въпроси, макар обосновани със съдебна практика, не води до допускане на касационното обжалване, тъй като по силата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В настоящия случай е било достатъчно съдът да констатира, както беше посочено по-горе, че работодателят е пренебрегнал задължението си да изиска съответните обяснения, без да разглежда останалите доводи на ищеца за незаконност на уволнението, а тъй като се приема от настоящия съдебен състав, че не следва да се допуска касационното обжалване по поставения въпрос по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, то следващите въпроси не са обуславящи изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 122 от 17 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 239 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: