О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 25.05.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 1821 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. Ф. и Н. И. К. и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Г. В., срещу определение № 20148 от 23.08.2016 г. по ч.гр.д. № 9854/2016 г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателите поддържат незаконосъобразност на обжалваното определение и искат неговата отмяна. Твърдят, че са допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд.
Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК с въпроса „Как следва да се процедира тогава, когато страната е представлявана от двама адвокати с различни възнаграждения, или от адвокат и юрисконсулт по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК.“ Поддържа се, че по този въпрос въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с приетото в определение № 127 от 09.03.2010 г. по ч.гр.д. № 726/2009 г. на ВКС, I г.о.
Ответникът по частната касационна жалба Столична община счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по съображения в писмено становище.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е отменено определение от 20.05.2016 г. по гр.д. № 925/2015 г. на Софийски районен съд, с което искането за присъждане на разноски на Столична община е оставено без уважение.постановено е друго, с което А. И. Ф. и Н. И. К. са осъдени да заплатят на Столична община сумата 9 500 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 925/2015 г. на Софийски районен съд, 49- ти състав. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството по предявените от А. И. Ф. и Н. И. К. срещу Столична община искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС е прекратено поради оттегляне на иска с влязло сила определение от съдебно заседание на 30.03.2016г. В първоинстанционното производство ответникът е представляван от юрисконсулт, който е подал отговор на исковата молба. Преди провеждане на първото по делото заседание ответникът е представил доказателства, че е упълномощил процесуален представител – адвокат. Последният се е явил в първото по делото съдебното заседание на 30.03.2016 г., когато е постановено и определението за прекратяване на производството и е направил искане за присъждане на разноски. Ищците не са идпратили представител и не са направили възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение до приключване на това заседание. Такова е направено едва пред въззивния съд, поради което като несвоевременно заявено не следва да бъде разглеждано. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Сторените разноските се доказват до сумата от 9 500 лева, в който размер следва да бъдат присъдени.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не следва да се допусне. Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поставеният въпрос не може да се прецени като относим към изхода на делото и не може да предпостави допускане касационно обжалване на определението в сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Неотносимо е и представеното от жалбоподателите определение на ВКС. С него е прието, че трябва да се присъди по-висок размер на претенцията за разноски – не направените за адвокат 300 лева, а по-високото юрисконсултско възнаграждение, защото страната е била представлявана от юрисконсулт и адвокат и се дължат разноски на този, който е извършил основните действия по защитата на страната и е поел основната тежест на тази защита. В разглеждания случай въззивният съд е проследил първоинстанционното производство и е приел, че то е прекратено поради оттегляне на иска и не се е развило до постановяване на решение по съществото на спора. Ответникът е подал отговор по чл.131 ГПК, подписан от юрисконсулт, и е упълномощил адвокатско дружество за процесуално представителство до окончателното приключване на делото. След извършените от ответника и съда процесуални действия по чл.131 ГПК и чл.140 ГПК и насрочване на делото в открито заседание с призоваване на страните, ищците са оттеглили иска с молба от 29.03.2016г. В съдебното заседание от 30.03.2016г., когато е постановено прекратяване на производството, те не са изпратили представители. Не са направили своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение – до края на последното по делото заседание, когато е направено и искането за присъждането им. Такова възражение не е направено и впоследствие – до постановяване на определението за разноските. Произнасянето на първоинстанционния съд по разноските не е в процедура по чл.248 ГПК, в каквато насока са твърденията на жалбоподателите, тъй като съдът е обявил в заседанието от 30.03.2016г., че по искането за разноски ще се произнесе в закрито заседание, което е и направил. Ответникът е поискал присъждане на разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат. Не са поискани разноски за повече от един процесуален представител, вкл. за юрисконсулт. При това положение въззивната инстанция не се е произнесла по поставения от жалбоподателите въпрос, а именно коя претенция за разноски следва да бъде удовлетворена при съвместно процесуално представителство в лицето на повече от един процесуален представител,когато разноски са поискани за всеки един от процесуалните представители при прилагане правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ето защо не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно произнасяне по правен въпрос, обусловил или подготвил изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20148 от 23.08.2016 г. по ч.гр.д. № 9854/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: