Определение №10 от 42373 по гр. дело №4157/4157 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 10

С. 04.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 4157/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. А. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. З. С., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 583 от 23.03.2015г. по в.гр.д. № 4423/2014г., с което е отменено решението на Софийски градски съд от 13.06.2014г. по гр.д. № 9996/2012г. в отхвърлената част на предявения от М. А. А. против С. Д. А. иск по чл. 59 ЗЗД за разликата над 34 540,5 лв. до 40 088,35 лв., и с въззивното решение искът е уважен и в тази част, а в останалата осъдителна част първоинстанционното решение е потвърдено.
Ответникът М. А. А. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от М. А. А. против С. Д. А. иск на основание чл. 59 ЗЗД въззивният съд е приел, че ответникът С. А. е трето за съсобствеността върху процесните гори лице, на което е било възложено от част от съсобствениците да извърши действия по сеч и извозване на дървесина, и да разпредели реализирания доход от продадената дървесина на всеки един от съсобствениците съобразно неговия дял. Тъй като ответникът не е съсобственик, който е реализирал доход от общите имоти, и ищецът не е участвал като страна в съглашението от 28.11.2006г. по възлагане на посочените действия, то отношенията между страните по делото следва да се уредят на плоскостта на общия състав на неоснователното обогатяване, а не на основание чл. 30, ал. 3 ЗС или чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Дали решението на останалите съсобственици, което е било взето по реда на чл. 32 ЗС е задължително за ищеца, както и въпросът за естеството на правоотношението, което е възникнало между тях и ответника, нямат отношение към правната квалификация на предявения иск. Приел е, че споразумението обвързва ищеца само в частта, в която е определен начина на ползване на съсобствените имоти, но не и в останалата, тъй като в тази част решението на мнозинството не е такова, което да е свързано с използването и управлението на общата вещ. Ответникът не е представил доказателства на каква цена е продал общото количество дървесина, поради което въззивният съд е определил размера й от 160 358.38лв. чрез експертно заключение за средната пазарна цена на дървесината и е присъдил на ищеца 40 088.35лв. от тази стойност съобразно неговия дял в имотите.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по няколко материалноправни въпроси, свързани с правната квалификация на иска: „миноритарният собственик на горски имот има ли право да претендира своята част от приходите от ползването на общата вещ от лицето, което осъществява правните и фактически действия по експлоатация на имота въз основа на оправомощаването му от 75 % от съсобствениците и какво е правното основание на неговата претенция – договорна или извъндоговорна”; „приетото по реда на чл. 32 ЗС решение на съсобствениците за ползване на съсобствения имот обвързва ли миноритарния собственик, който се е противопоставил на приемането му, какво е правоотношението между него и експлоатиращото лице и как това се отразява на правната квалификация на иска” и „длъжен ли е съдът да даде правилна правна квалификация на предявения иск въз основа на въведените от страните факти и твърдяното от ищеца право, като след това да приложи закона по спорното субективно право”. За установяване на противоречива съдебна практика представя решение № 362/04.05.2010г. по гр.д. № 780/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 85/24.06.2014г. по гр.д. № 1157/2014г. ІІ г.о. ВКС.
С първото от представените решения е прието, че когато фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, съдът следва да ги квалифицира като такова, а не като произтичащи от неоснователно обогатяване. Приел е, че в случая въззивният съд е дал неточна правна квалификация на предявения иск като такъв с правно основание чл. 59 ЗЗД, с оглед твърденията направени и в исковата молба за наличие на сключена между страните упълномощителна сделка, което означава, че са налице договорни отношения между същите, а не неоснователно разместване на блага.
С второто от представените решения, в отговор на няколко въпроса по прилагането на чл. 41, ал. 1 ЗС /по претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост/ ВКС е приел, че ако е налице одобрение от лицето, в чиито интерес е предприетата работа /предварително по решение на общото събрание или последващо/, отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата /извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61 ал.2 ЗЗД.
ВКС намира, че поставените въпроси доколкото касаят правната квалификация на предявения иск, са от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие с представената съдебна практика. По първото решение са били налице договорни връзки между жалбоподателя и ответниците по жалба-ищци, за разлика от настоящото дело, при което въззивният съд е приел липса на договорно правоотношение между страните по делото, тъй като ответникът не е съсобственик, който е реализирал доход от общите имоти, и ищецът не е участвал като страна в съглашението от 28.11.2006г. по възлагане на посочените действия. Разгледаните по реда на чл. 290 ГПК въпроси с второто решение /по прилагането на чл. 41, ал. 1 ЗС/, нямат връзка с казуса по настоящото дело.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 583 от 23.03.2015г. по в.гр.д. № 4423/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.: Членове:

Оценете статията

Вашият коментар