О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
Гр.С., 02.10.2014
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3346 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. М. в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете Ая М. срещу решение от 19.12.2013г. на Софийски градски съд, І брачен въззивен състав, по г.д.№.9419/13.
Столична Община, Столична община район Т., и контролиращата страна Софийска градска прокуратура не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявеният иск с правно основание чл.19 ЗГР за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. За да достигне до този извод е приел, че не са налице предпоставките на чл.19 ЗГР за допускане на промяна в бащиното име на молителката – малолетно дете с неустановен произход от бащата, от Лилянова на Л. – съобразно личното име на майката предвид чл.15 ЗГР; посочил е, че от една страна негативните предположения за свързване на името с неудобства за детето при социалната му адаптация и бъдеща реализация не съставляват важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ЗГР – тъй като промяна се допуска само по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя /а от наличието на изчерпателно изброени в закона обективни предпоставки/, а от друга страна, че бащиното име винаги се формира по начина, указан в чл.13, като в хипотеза на чл.15 ЗГР /предвид съчетаването му с чл.13 ЗГР/ то се образува от собственото име на майката или неговия корен, като се вписва с наставка -ов и -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име не позволява поставяне на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите; отразил е, че в случая е допустимо малолетната да носи бащино име Л. – с каквото искане съдът, обаче, не е бил сезиран.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на касационните основания като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК се сочи въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл.13 ЗГР към всички хипотези, уредени с разпоредбата на чл.15 ЗГР, и по-конкретно задължително ли е бащиното име на дете без установен произход от баща да се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, когато то се формира от собственото име на майката?”
Навежда се допълнителното основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Сочи се, че чл.15 ЗГР не препраща към императивните правила на чл.13 ЗГР, че дори да се приеме, че уредените в чл.15 ЗГР случаи попадат в общото приложно поле на разпоредбата на чл.13 ЗГР, то последната предвижда възможни изключения от тези правила, като не е ясно дали тези изключения важат само за формиране на бащиното име на деца с установен произход от бащата или касаят и образуване на бащино име на деца с неустановен произход от баща от собственото име на майката. Твърди се, че е необходимо нормата на чл.15 ЗГР да се изясни в точния й смисъл, за да може да бъде приложена в него по настоящото дело и в аналогични случаи – каквито възникват все повече в действителността предвид това, че все повече самотни майки раждат деца по А. метод, при който бащата на детето остава неизвестен дори и за тях. Поддържа се, че ако се възприеме погрешното тълкуване на въззивния съд, то тези майки, на които законът дава възможност да изберат своето име за бащино име на детето си, но то не позволява поставяне на наставки и окончания, ще са задължени да придадат на това име чрез въпросните суфикси принадлежност за баща. Бащино име с наставка -ов и -ев винаги сочи на връзка на произход от баща и семейна принадлежност, каквато в действителност децата, родени по тези методи, нямат. Освен това разширителното прилагане на задължителната разпоредба на чл.13 и към уредените в чл.15 хипотези довежда до допълнителни затруднения в случаите, когато бащата на майката е починал и не може да се вземе неговото съгласие за приемане на името му като бащино. Тогава майките ще са лишени от избор – независимо от това дали собственото им име позволява или не, вписването на наставки или окончания ще е задължително – което ще противоречи на очевидно възприетия от законодателя по-гъвкав подход спрямо образуване на имената на деца с неустановен произход от бащата предвид защита на техните интереси и даване на реална възможност за избор на единствения им родител –майката.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице общото основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото изложеният материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора и за формиране на решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи.
Налице е и сочено допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По изведения материалноправен въпрос страните не сочат и не се установява задължителна практика на ВКС. Създаването на такава би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния закон, и конкретно – на визираната във въпроса норма на чл.15 ЗГР, във връзка с чл.13 ЗГР. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които този материалноправен въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото.
Предвид изложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да бъда допуснато по изведения от жалбоподателя въпрос. На същия следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 15лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 19.12.2013г. на Софийски градски съд, І брачен въззивен състав, по г.д.№.9419/13.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 15 лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: