3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
С., 06.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2080/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Ч. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. А. Д., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в, № 948 от 13.05.2013г. по в.гр.д. № 3436/2012г., /поправено с решение № 1339 от 26.06.2013г./, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., 4 с-в, № 4400 от 19.06.2012г. по гр.д. № 14477/2010г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. М. Ч. против Ж. А. Ч. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на съгласие и за унищожаване на същия договор поради измама и умишлено въвеждане в заблуждение на продавача. Постъпила е касационна жалба и срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка.
Ответникът Ж. А. Ч., в подадения от пълномощника му адв. Л. Д. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Г. М. Ч. против Ж. А. Ч. искове за прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на съгласие и за унищожаване на същия договор поради измама и умишлено въвеждане в заблуждение, въззивният съд е приел, че ищецът е имал воля да сключи сделката така, както е обективирана в нот. акт. Приел е за установено плащането на цената по договора, което изключва грешка относно вида на договора – продажба вместо дарение на част от имота. След анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че не е установено и създаване или поддържане на невярна представа у ищеца от купувача по сделката или от трети лица, относно съдържанието на сключвания договор. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и свидетелските показания е приел, че между страните е била постигната уговорка за сключване на покупко-продажбата на процесния апартамент.
К. Г. М. Ч. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на решението на съдебната практика. Прилага две решения, които не са окончателни и върху тях липсва отбелязване за влизане в сила. Конкретен въпрос не е формулиран, но касаторът счита, че въззивното решение противоречи на представените съдебни актове, в които покупко-продажба е прогласена за нищожна като симулативна, прикриваща дарение, поради липса на каквото и да било плащане пред нотариуса при подписване на нот. акт.
ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложението не съдържа ясно формулиран въпрос, но твърденията на касатора за нищожност /като привиден/ на договора за покупко-продажба, поради липса на плащане на продажната цена пред нотариуса, не съответстват на приетата от въззивният съд фактическа обстановка. Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел за установено плащане на цената на имота на продавача в деня преди изповядването на сделката пред нотариуса. Представените решения освен, че не са влезли в сила и не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, разрешават различни от фактическа страна казуси, поради което не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика.
С постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като вместо „Пернишкият окръжен съд” да се чете „Софийски апелативен съд”. Изложението към касационната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В касационната жалба се съдържат твърдения за нищожност и недопустимост на решението. ВКС намира, че няма вероятност решението за поправка на очевидна фактическа грешка да е нищожно или недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка на валидността и допустимостта му. Съдът може да извърши поправката на очевидна фактическа грешка и по своя инициатива, без значение как е констатирал грешката.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в, № 948 от 13.05.2013г. по в.гр.д. № 3436/2012г. и на решението на същия съд за поправка на очевидна фактическа грешка, № 1339/26.06.2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: