3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
С. 06.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1895/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът А. М. Р., гражданин на У., чрез пълномощника си адв. Е. Д., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, № 2291 от 09.12.2013г. по в.гр.д. № 3477/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, І-13 с-в, от 04.06.2012г. по гр.д. № 4080/2012г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. против Прокуратурата на Република България за разликата над 150 000 лв. до пълния размер от 500 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурора в Софийска апелативна прокуратура К. А., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд в уважената част на иска.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от А. М. Р. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. в размер на 150 000 лв. въззивният съд е приел, че отговорността на ответника произтича от оправдаването на ищеца с влязла в сила присъда по повдигнатите му обвинения в извършване на тежки престъпления. Приел е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от обвиненията, а при определяне на размера на обезщетението е взел предвид тежестта на обвиненията, периода на наказателното преследване /седем години и седем месеца/, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение /”задържането под стража” е продължило повече от шест години/, данните за личността на подсъдимия с оглед твърденията на ищеца за опозоряване на доброто му име в обществото. Относно претенцията за вреди от лошите условия в следствения арест и местата за лишаване от свобода, както и за вреди от неправомерно поведение от страна на надзирателите в тези места, съдът е приел, че Прокуратурата не е легитимирана да отговаря.
1. По жалбата на ищеца:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос, решен в противоречие със съдебната практика, „следва ли прокуратурата да носи отговорност за претърпени вреди от специалния режим на престой в затвора и свързаните с това неудобства”. Посочва, че съгласно съдебната практика обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, но не представя посочените съдебни актове. На следващо място в изложението се прави оплакване за неправилно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. П. въпрос не е формулиран.
ВКС намира, че материалноправният въпрос е от значение за решаването на делото, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдебни актове за установяване наличието на противоречива съдебна практика не са представени, а съгласно приетото в т. 3 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Освен това от възпроизведеното в изложението съдържание на двата съдебни акта не се установява твърдяното противоречие. Безспорно на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, така както е приел и въззивният съд. Спорен е бил въпросът кой е пасивно легитимираният орган, който представлява държавата по иск за вреди, претърпени от специалния режим на престой в затвора, по който въпрос не се посочва противоречива съдебна практика. Поставеният въпрос не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е разяснен в ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинило вредата, е в трудови или служебни правоотношения /т.6/, а прокуратурата отговаря когато незаконното действие или акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца.
2. По жалбата на Прокуратурата на Република България:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпроса „за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД”. Прилага съдебна практика.
Поставеният въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. В съответствие с дадените в ППВС № 4/68г., раздел ІІ, и с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 указания, въззивният съд е обсъдил относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по жалбата на Прокуратурата на РБ.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, № 2291 от 09.12.2013г. по в.гр.д. № 3477/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: