Определение №1016 от 42312 по гр. дело №3101/3101 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1016

С. 04.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 3101/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. Т. и Г. И. Т., двамата от [населено място] Т., приподписана от процесуалния им представител адв. Н. В., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 5 от 22.01.2015г. по в.гр.д. № 1106/2014г., с което е потвърдено решението на Горнооряховския районен съд, ІІІ с-в, № 437 от 13.10.2014г. по гр.д. № 324/2014г., с което е отхвърлен предявеният от Х. С. Т. и Г. И. Т. против Г. Д. Х. иск за разваляне на сключеният между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Ответницата Г. Д. Х. в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Н. Б., моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Х. и Г. Т. против Г. Д. иск за разваляне на сключеният между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот въззивният съд е приел, че договорът е валиден по смисъла на чл. 183 и сл. ЗЗД и съгласно изявленията на продавачите в нотариалния акт, ответницата е погасила задължението си за плащане на цената. В полза на ищците не е възникнало право на разваляне на съглашението – то е налично само при хипотеза на неизпълнение на договорен дълг по причина, за която длъжникът отговаря /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/. Доколкото правото на разваляне на двустранния договор не е възникнало, искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне на това основание. Съгласно чл. 180 от ГПК и установената от него оборима презумпция, по аргумент от чл. 193 и сл. ГПК, изявленията по подписани документи се третират за изявления на лицата, които са ги подписали. По делото подписите на ищците в частта за „продавачи“ не са оспорени, не е доказана тяхната неавтентичност. При хипотези като процесната, единствената възможност да се докаже невярността на изявлението купувачите да са получили цена е оспорването на подписите им. Доколкото това не е сторено, тезата им за липса на плащане не може да бъде споделена. Все заради изявленията на ищците по нотариалния акт, недостоверни се явяват показанията на разпитаните по делото свидетели. Тези показания не държат сметка за твърденията на ищците по документа за продажбената сделка и затова не могат да бъдат взети предвид при решаване на делото като доказателства, сочещи действителното между страните правно положение. Без значение е дали към момента на сключване на договора ответницата е имала или е нямала средства за плащане на уговорената цена. Задължението за цена е за стойност, заместимо е и може да бъде изпълнено и от трето лице. Без значение е и развитият в хода на устните състезания във второинстанционното производство довод, че за толкова малка цена, в съпоставка с действителната стойност на продадения имот, никой не би се съгласил да прехвърля. На първо место защото цената по една продажба може да се договаря свободно и на второ, защото за по-ниската в съпоставка с вероятната действителна пазарна цена на имота лесно може да бъде обяснено с това, че предмет на продажбата е голата собственост върху имота. По изрична уговорка в нотариалния акт, ищците са си запазили правото на ползване. Подобна уговорка не може да не снижава цената на прехвърляните права.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси „следва ли при пълно разместване на доказателствената тежест въззивният съд да обяви на страните новото разпределение и да им укаже установяване на релевантните за спора факти” и „по въпроса за доказателствената стойност на извънсъдебното признание”. Прилагат съдебна практика – решение № 694/2010г. ІV г.о. ВКС, решение № 69/2011г. ІІІ г.о ВКС и две невлезли в сила решения, които не съставляват съдебна практика съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3.
С първото от посочените решения е даден отговор на процесуалноправния въпрос каква доказателствена сила имат писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193, ал.1 КТ, в които се признава извършеното нарушение, като е прието, че съществуващата възможност извънсъдебното признание да не отговаря на истината задължава съда да го преценява с оглед всички обстоятелства по делото.
С ворото решение е даден отговор на въпросите „относно доказателствената тежест за установяване факта на сключване на договора за заем” и „относно процесуалната сила и доказателствената стойност на направено извънсъдебно признание от ответника по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти, и доказателствената стойност на дадения от тази страна отговор по чл. 114 ГПК, който включва изгодни за страната факти”. По втория въпрос е прието, че „признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го материализира. На такова доказано извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, дадени по чл. 114 ГПК/ отм./ които съдържат изгодни за нея факти и същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения.
По първия от поставените въпроси с т. 2 на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
В настоящия случай въззивният съд не е променил квалификацията на предявения иск, поради което за него не е възникнало задължение служебно да даде указания на страните относно подлежащите на установяване факти, съобразно приетото в посоченото Тълкувателно решение. За да постанови въззивното решение е анализирал доказателствата по делото съобразно императивните разпоредби на чл. 180 и чл. 193 ГПК. При наличието на задължителна съдебна практика – посоченото по-горе Тълкувателно решение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По втория въпрос не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика, тъй като в настоящия случай изявленията на страните са обективирани в частен документ, чиято доказателствена сила и допустимите доказателства за оборването му са уредени по императивен начин – чл. 180, чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 730 лв.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 5 от 22.01.2015г. по в.гр.д. № 1106/2014г.
ОСЪЖДА Х. С. Т. и Г. И. Т. да заплатят на Г. Д. Х. сумата 730 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.