4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
С. 06.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 6428/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 88/27.02.2014г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК до приемане на ТР по т.д. № 7/2013г. ОСГК на ВКС. Тълкувателно решение е прието на 30.06.2014г., поради което производството по делото следва да се възобнови.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, подадена от пълномощника Д. П., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІІ с-в, № 141/24.01.2013г. по в.гр.д. № 2268/2012г., в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд, № 223 от 09.03.2012г. по гр.д. № 479/2010г. в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 493 446,33 лв., придобито от престъпна дейност, предявено срещу Г. П. К., П. Г. И. и Велик Г. К. като законни наследници на Г. В. К..
Ответниците Г. П. К., П. Г. И. и Велик Г. К., всички от [населено място], чрез пълномощниците си адв. А. А. и адв. Г. М., са подали насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено извършено престъпление по чл. 159а, ал. 1, пр. 1 НК от Г. К..
В представения писмен отговор ответниците Г. П. К., П. Г. И. и Велик Г. К. молят да не се допусне касационно обжалване по касационната жалба на К..
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в сроковете по чл. 283 и чл. 287, ал. 2 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска по чл. 124, ал. 5 ГПК въззивният съд е приел, че извършеното от Г. В. К. /починал в хода на наказателното производство/ деяние съставлява престъпление по чл. 159а, ал. 1, т. 1 НК. Приел е за установено от фактическа страна, че през периода м. юни – 21.08.2004г. при посещения на гръцки граждани Г. К. е извиквал двете сестри Г. и М. Д. в заведението на мотела, след което им е предоставял помещения в бунгалата за извършване на сексуални услуги на гостите срещу заплащане. Относно искането на К. по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ е приел, че не може да се направи обоснован извод, че описаното в исковата молба имущество е придобито вследствие на осъщественото през периода м. юни – 21.08.2004г. престъпление. Установената по надлежния ред престъпна дейност е обобщена за сравнително кратък период – лятото на 2004г. През проверявания период 1985 – 2008г. Г. К. в режим на СИО е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР З. /отм./, като част от него е придобито преди установената престъпна дейност. Придобиването на имуществото не може да се свърже с престъпната дейност, тъй като извършеното през лятото на 2004г. престъпление не сочи за възможност за набавяне на средства от престъпна дейност в периода от 1985г. до м. юни 2004г. Такъв извод не може да се изведе както от вида на престъплението, така и от останалите доказателства, свързани с начина на придобиване на имуществото. С. анализ на установените факти по делото изключва предположение за връзка между осъщественото от ответника престъпление през лятото на 2004г. и произхода на средствата, положени в придобиване на имуществото. Извод за връзка между престъпната дейност и доходите не може да бъде направена и с оглед краткия период на осъществяване на престъплението – два, три месеца през лятото на 2004г., както и на липсата на доказателства за получаване на значителни доходи от тази престъпна дейност през това време. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил и към изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи.
К. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по въпросите: изисква ли приложението на чл. 4 З. /отм./ едновременно наличието на придобито имущество без законен източник и доказателства, че придобиването му е свързано с конкретната престъпна дейност на лицето; подлежи ли на отнемане имущество, което не е придобито вследствие на извършеното престъпление; влияе ли на извода, че имуществото е придобито от престъпна дейност продължителността на периода на осъществяване на престъплението; влияе ли на извода, че имуществото е придобито от престъпна дейност размерът на получените доходи от конкретното престъпление; подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди извършване на престъпната дейност. Прилага съдебна практика.
По поставените от касатора въпроси ВКС постанови ТР № 7/30.06.2014г. ОСГК, с което прие, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З. (отм.). Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението е основателно, когато с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Относно момента, към който следва да се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, ВКС приема, че във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване на имуществото.
В. решение не е в противоречие с изложеното по-горе тълкуване на закона. Напротив, изложените от въззивния съд мотиви относно продължителността на деянието, периода на извършеното престъпление, както и размерът на генерираните от него доходи, с оглед преценката за наличието на обосновано предположение за връзка между престъплението и придобиването на процесното имущество, напълно съответстват на даденото от ВКС тълкуване на закона.
Предвид изложеното, тъй като не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика, нито въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед приетото вече ТР, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 Г ПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно чл. 287, ал.4 ГПК при това положение съдът не следва да се произнася по насрещната касационна жалба.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 6428/13г. ІІІ г.о. ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІІ с-в, № 141/24.01.2013г. по в.гр.д. № 2268/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: