3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
С. 06.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1937/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. З., подадена от пълномощника му адв. С. Ж., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ВО, 9 с-в, № 1992 от 06.12.2013г. по в.гр.д. № 2340/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Асеновград, № 88 от 08.04.2013г. по гр.д. № 392/2012г. в частта, с която е определено местоживеенето на детето В. Г. З., [дата на раждане] , при майката Р. Д. З., на която е предоставено упражняването на родителските права.
Ответницата Р. Д. З., в подадения от пълномощника й адв. Ж. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права върху детето В. Г. З. на майката Р. Д. З., предвид ниската възраст на детето и поради обстоятелството, че майката има по-голяма възможност непосредствено да полага грижи за малолетното дете. Основно майката се е грижела за детето както след фактическата раздяла на страните така и понастоящем, което състояние е продължено и с постановяване от съда на привременния режим, съгласно който на майката е предоставено упражняването на родителските права върху детето. Бащата Г. З. разполага с по-добри условия за отглеждане на детето и има по-големи финансови възможности, но той няма възможност да полага непосредствени грижи за детето поради служебните си ангажименти, включително и такива, свързани с пътувания в чужбина. Приел е, че нуждите на малолетното петгодишно дете изцяло са задоволени независимо, че материалните възможности на майката са по-малки от тези на бащата. Връзката между детето и майката е силна, не е разкъсвана емоционално, и не са налице обективни пречки изграденият стереотип на местоживеене, както и на полагане на грижи свързани с предоставяне на упражняване на родителските права, да бъде нарушаван.
К. Г. В. З. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение на ППВС № 1/1974г. и на решение № 280/2011г. ІV г.о. ВКС по материалноправните въпроси: кои са критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, при решаването на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права, когато и двамата родители са в равностойно положение относно притежаваните от тях родителски качества и желаят да се грижат за детето; следва ли при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права да се вземат под внимание обстоятелствата, свързани с настройване на детето против другия родител; и по процесуалноправния въпрос при достатъчно данни по делото и искания за назначаване на психиатрична експертиза следва ли съдът задължително да изслуша такава с оглед установяване на конкретни факти и обстоятелства, които да помогнат да се защити интереса на детето.
С посоченото по-горе решение № 280/2011г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290-291 ГПК, допуснато до касационно обжалване по въпроса “допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция да се въвеждат нови обстоятелства от въззиваемата страна“ е даден отговор, че когато доказателственото искане касае осигуряването на най-добрия интерес за детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и предприеме мерки, съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето. П. е неприложима, когато се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК, когато те са във връзка с установяване интереса на детето в съответните производства.
ВКС намира, че първият от поставените материалноправни въпроси е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие с ППВС № 1/74г. В съответствие с приетото в посоченото Постановление, по въпроса за предоставяне упражняването на родителските права съдът е основал решението си на съвкупната преценка на всички относими обстоятелства – родителските качества на двамата родители, полаганите до момента грижи за детето и възможността на всеки от тях да полага грижи за него в бъдеще предвид професионалните им ангажименти, възрастта на детето, привързаността между родителите и детето, битовите условия за отглеждането му при всеки от тях, като ги е преценил с оглед основния критерии за защита интереса на детето.
Вторият въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като съдържа условие /настройване на детето против другия родител/, което не е прието за установено от въззивния съд.
Поставеният процесуалноправен въпрос касае оставянето без уважение на направеното във въззивната жалба на Г. З. искане за изслушване на допусната в първата инстанция повторна психологическа експертиза, която не е била извършена поради затруднения за комплектоването й и последвал отказ на ищеца. ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие с решение № 280/2011г. ІV г.о. ВКС, тъй като въззивният съд не е оставил искането без уважение поради преклудирането му, а поради наличието на многобройни гласни и писмени доказателства в тази насока, включително изслушаната в първоинстанционното производство съдебна експертиза на вещи лица психиатър и психолог.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, В., 9 с-в, № 1992 от 06.12.2013г. по в.гр.д. № 2340/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: