Определение №102 от 42419 по ч.пр. дело №1817/1817 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№102

София.19.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1817/2015 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя С. Ц., чрез процесуалния му пълномощник адв. Г. Г., срещу определение № 155 от 13.03.2015 г. по в.т.д. № 199/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното решение № 323 от 17.12.2014 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Поддържа, че представеният договор за правна защита и съдействие за въззивното производство доказва плащането изцяло в брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., като е представен и списък по чл.80 ГПК. Моли за отмяна на атакуваното определение и присъждане на разноски в размер на посочената сума.
Ответникът по частната жалба [фирма] с ЕИК[ЕИК], представляван от управителя С. Пицути, чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Й., счита искането за недопустимо поради липса на представени списък по чл.80 ГПК, а по същество за неоснователно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да отхвърли подадената по реда на чл.248 ГПК молба за изменение на постановеното въззивно решение в частта за претендираните от [фирма] разноски в размер на 3 000 лв., съдебният състав на Апелативен съд – Велико Т. е приел за недоказано изплащането на адвокатското възнаграждение, тъй като в договора за правна защита не е вписан начина на плащане и не е отразено, че е извършено плащане в брой на претендираната сума.
Определението е процесуално допустимо, а по същество е правилно. Възражението на ответника по частната жалба за липса на представен списък на разноските и съответно за недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските, не съответства на данните по делото, което е видно от представената от [фирма] молба от 07.10.2014 г. / стр.41 от въззивното дело/.
При постановяване на определението решаващият съдебен състав правилно е преценил конкретното съдържание на представения от въззиваемия договор за правна защита и съдействие, приложен на стр.40 от въззивното дело. Съобразени са изцяло задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, в което изрично е отразено, че за да се приеме за доказано извършването на разноски в производството, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен изрично в приложения по делото договор за правна помощ и само тогава договора има характер на разписка. След като в конкретния случай липсва отразяване, че сумата, съставляваща адвокатско възнаграждение е заплатена в брой, при изрично посочване начина на плащане, то правилно съдът е отказал да измени решението в частта за разноските. Поради това не е налице и основание за отмяна на постановения по реда на чл.248 ГПК съдебен акт.
При този изход на делото, на ответника по частната жалба се дължат разноски в размер на 300 лева.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 от 13.03.2015 г. по в.гр.д. № 199/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 300/ триста/ лева –разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest