О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
Гр. София, 15.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1445/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕКТРОНИКА ООД със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 124/12.01.2018 г., постановено по в.т.д.№ 3089/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ състав. С него е потвърдено решение № 1548/08.03.2017 г. по гр.д.№ 8852/2015 г. на Софийския градски съд, І ГО, ХХ състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против П. И. Д. евентуално съединените искове с правно основание чл.145 ТЗ и чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД, както следва – за заплащане на сумата 369 231.38 лв. /частично от 484 625.35 лв./, представляваща обезщетение за вреди, нанесени на ищеца от ответника в качеството му на управител на дружеството за периода от 01.01.2012 г. до 17.09.2014 г., изразяващи се в получаване на парични средства от банковите сметки и касата на дружеството, без същите да бъдат използвани за дейността му и отчетени или върнати; както и за заплащане на същата сума, но като получена без основание от ответника и подлежаща на връщане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, подробно развити. Претендира се неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените в условия на евентуалност искове да бъдат уважени или делото да се върне за ново разглеждане на друг състава на въззивния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат подробни доводи за очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, от която страда обжалваният съдебен акт, както и се формулират следните правни въпроса в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – 1/ При постановяване на решението си, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност; 2/ Допустимо ли е въззивният съд да изведе изводите си по съществото на спора върху произволно избрани от него доказателства; 3/ Следва ли въззивният съд при установяването на фактите от значение за изхода на делото да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания за неизгодни факти, които да прецени с оглед всички обстоятелства по делото, които биха насочили към основателност или неоснователност на иска. При обосноваване на допълнителните предпоставки за достъп до касация по ал.1 на чл.280 ГПК се сочат решения на ВКС по тези въпроси, на които въззивното решение противоречи, а именно по т.д.№ 823/2010 г. – ІІ т.о., т.д.№ 1656/2013 г. – ІІ т.о., т.д.№ 78/2012 г. – ІІ т.о., гр. д. № 6605/2013 г. – ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба П. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник с писмен отговор по реда на чл.287 ГПК заявява становище, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на решението..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните по чл.280 ГПК, намира следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, депозирана е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и при спазване на изискванията за редовност, поради което настоящото производство е допустимо.
Въззивният съд е приел, че съобразно твърденията в исковата молба, ответникът – управител на ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕКТРОНИКА ЕООД в периода от 01.01.2012 г. до 17.09.2014 г. е причинил вреди на дружеството в размер на 484 625.35 лв. – изтеглени от банковите сметки на дружеството, но неотчетени до датата на завеждане на иска. По доказателствата е обсъдил протокол от 01.09.2014 г. за касовата наличност на ищцовото дружество с констатации за извършена проверка на наличните парични средства в касата от комисия, назначена със заповед от същата дата, според която касовата наличност възлиза на 608 евро. Посочил е и представени по делото банкови извлечения от сметките на дружеството в БАНКА ДСК ЕАД за периода от 01.01.2012 г. до 08.05.2014 г., както и неподписан протокол за липси и излишъци от инвентаризация на каса, проведена на 01.09.2014 г. на четири търговски дружества, сред които и ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕКТРОНИКА ЕООД. Назначеното по делото вещо лице, което е проверило движението по банковите сметки на дружеството, хронологичния регистър на с/ка Каса от 2009 г. до 01.09.2014 г., осчетоводяването на резултатите от инвентаризацията на посочената дата, оборотни ведомости за горния период, както и ГФО за проверявания период, е дало заключение за размера на изтеглените от ответника парични средства от сметките на дружеството, които били осчетоводени в приход на касата на датата на теглене. Отчетените разходи от касата за плащания на фактури по доставки, заплати на персонала, подотчетни лица, външни услуги, горива и др. са от наличните средства, независимо от източника им и не са пряко свързани с изтеглените от ответника суми от банката. Същите формират разлика като касова наличност от 485 814.49 лв. Вещото лице е констатирало и разходно-оправдателни документи за сумата 108 991 лв. /плюс 7 912 евро и 500 щ.д./, които не били осчетоводени като разход и не са намерили отражение в съответния ГФО. Установило е и намаляване на касовата наличност с 35 000 лв. въз основа на недокументирани разходи и пр. Заявило е в о.с.з., че високата наличност над 400 000 лв. в касата възниква през 2010 г. и се поддържа до 2014 г. Тя не е формирана само от изтеглените от управителя и внесени в касата суми, но и от други източници.
От правна страна съдът е приел, че искът по чл.145 ТЗ е допустим, т.к. е налице решение от 26.03.2015 г. на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество за упълномощаване на новия управител да предяви иск срещу бившия управител за ангажиране на гражданската му отговорност за причинени на дружеството вреди. За основателността на този иск е нужно кумулативно наличие на следните предпоставки – управителят да е осъществил действие или бездействие, което е виновно и е причинило вреди на дружеството, управителят да не е бил освободен от отговорност и да е налице решение на за ангажирането на отговорността му. Вредите следва да са последица от противоправни и виновни действия /бездействия/ – предприети умишлено, поради проявена небрежност или при неполагане на грижа на добрия търговец, и да са довели до намаляване имуществото на дружеството или до нереализиране на съответни печалби. В случая съдът, въз основа на заключението на вещото лице, е приел, че формираната разлика между изтеглените и заплатените суми не произтича само от средствата, с които е оперирал управителят, а е следствие и от множество операции и постъпления от други източници през проверявания период. Съдът е отчел липсата на доказателства, че до освобождаването му управителят е извършил стопански операции в нарушение на задълженията му, свързани със стопанската отчетност и контрол при сключване на търговски сделки за себе си от чуждо име в свой интерес, както и че е разходвал дружествените средства без основание, с което са намалени активите на дружеството и му е причинена щета в посочения размер. Приел е, че ответникът не е осъществил виновно противоправно и вредоносно неизпълнение на задълженията си като управител, поради което предявената искова претенция по чл.145 ТЗ е счетена за неоснователна. По съображения, че по делото не се установява исковата сума да е била изтеглена от сметките на дружеството от ответника без основание и да е постъпила в неговата имуществена сфера, съдът е приел, че липсва неоснователно обогатяване, с оглед на което за неоснователна е счетена и евентуалната искова претенция по чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на исканото касационно обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
І. Първият формулиран от касатора правен въпрос е принципно обуславящ за всяко въззивно решение, но той не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика, като не съответстват на данните по делото аргументите му, че решаващият съдебен състав не е обсъдил протокола за касова наличност поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Документът освен това е съобразен от вещото лице при изготвяне на заключението по назначената ССЕ, също обсъдено от съда. Вторият въпрос е подвариант на първия, поради което казаното по-горе важи и за него. По третия въпрос /с оглед твърденията за извършено от ответника признание за неизгодни факти, а именно – неизрядно водене на счетоводството/, следва да се посочи, че това обстоятелство няма самостоятелно значение за изхода на спора, при разрешаването на който надлежно са обсъдени всички елементи от фактическия състав на чл.145 ТЗ и чл.55 ЗЗД. Предвид изложеното съдът приема, че не се установяват в условията на кумулативност изискуемите общи и допълнителни предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация.
ІІ. Обжалваното въззивно решение не се преценява като вероятно нищожно или недопустимо, нито пък като очевидно неправилно. Следва да се отбележи, че очевидната неправилност, като квалифицирана и тежка форма на неправилността, не е идентична с основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, с които касаторът обосновава приложното поле на това селективно основание. За да е налице очевидна неправилност на въззивния съдебен акт е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, че законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Няма да е очевидно неправилен актът, когато той е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с актове на КС или Съда на ЕС. Актът би могъл да е очевидно неправилен, когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, като във всички останали случаи необосноваността, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност няма да представлява основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на посоченото основание не следва да се уважава.
Ответникът по касация претендира присъждането на разноски, но не представя доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ–ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124/12.01.2018 г., постановено по в.т.д.№ 3089/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: