О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 06.02. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа частно гр. дело № 66 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 255-257 от ГПК.
Образувано е по молба (наименована “жалба за бавност”) на А. Н. И.. В нея молителката сочи, че до 09.01.2012 г. председателят на съдебния състав, разглеждащ въззивно гр. дело № 508/2011 г. на Варненския апелативен съд (ВАпС), не се произнесъл по внесена на 21.12.2011 г. от молителката, нейна молба за поправка на протокола от съдебно заседание от 14.12.2011 г. В тази връзка се изтъква, че в същото съдебно заседание делото е обявено за решаване, като съдът определил само 6-дневен срок за представяне на писмена защита от молителката, а впоследствие съдът неоправдано повече от 20 дни не се произнесъл по молбата й за поправка на съдебния протокол. Молителката сочи и че в същото съдебно заседание от 14.12.2011 г. тя представила писмено заявление с мотиви и с искане за отвод на съдебния състав, като съдът трикратно настоял молителката да започне отначало устното си изложение относно това й искане, без да отразил репликите й в протокола, като впоследствие не й дал възможност да изложи устно мотивите си за отвода, а изискал, приел и приложил към делото заявлението й, без да се произнесе с определение по приемането и прилагането му. Това принудило молителката да подаде и молба за допълнение определението на съда относно приемането и прилагането на заявлението й за отвод, по която молба съдът също не се произнасял, с което неоправдано бавел хода на делото. Молителката иска да бъдат дадени указания на състава на апелативния съд да се произнесе по молбите й, респ. – да се определи срок за това, съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2, изреч. 1 от ГПК.
В становището си по чл. 255, ал. 2 от ГПК апелативният съд изтъква, че исканията на молителката за поправка и допълване на протокола от съдебното заседание от 14.12.2011 г. следва да се разгледат в открито съдебно заседание с призоваване на страните, поради което с разпореждане от 11.01.2012 г. е насрочено такова заседание за първата възможна за състава дата от календара за съдебните заседания за 2012 г. С оглед на това е изложено становище, че няма основание да се приеме, че е допуснато соченото от молителката необосновано забавяне.
Тъй като настоящото частно гражданско производство е образувано по молба (наименована “жалба за бавност”), подадена от молителката при действието на ГПК от 2007 г. (по-горе и по-натам – “ГПК”), влязъл в сила на 01.03.2008 г. (§ 61 от ПЗР на същия), и тъй като настоящото частно гражданско дело не попада в никоя от хипотезите на § 1 и § 2 от ПЗР на ГПК, то подадената молба подлежи на разглеждане по реда на чл. 255-257 от ГПК. В този смисъл, тя не е жалба за бавност и не подлежи на разглеждане по реда на чл. 217а от ГПК от 1952 г. (отм.), независимо, че е подадена в рамките на въззивно производство, което се разглежда по реда на чл. 196-211 от ГПК от 1952 г. (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 – in fine от ПЗР на ГПК.
Молбата е неоснователна.
Молителката е подала двете сочени от нея молби за поправка и допълване на протокола от съдебното заседание от 14.12.2011 г., които са постъпили в съда и са заведени, съответно – с вх. № 6100/21.12.2011 г. и с вх. № 6156/23.12.2011 г. Тези молби подлежат на разглеждане, не по реда на чл. 195, ал. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.), както се сочи в тях, а – по реда на чл. 126 от ГПК от 1952 г. (отм.) – в открито съдебно заседание с призоваване на страните, както основателно се изтъква в становището по чл. 255, ал. 2 от ГПК. С разпореждане от 11.01.2012 г. (обективирано върху молбата с вх. № 6100/21.12.2011 г.) е насрочено такова открито съдебно заседание – за 25.01.2012 г.
От сочения от молителката 20-дневен период 21.12.2011 г. – 09.01.2012 г., в който тя счита, че е налице необосновано забавяне на произнасянето по двете й молби, присъствени (работни) са само 12 дни. С оглед на това и предвид процесуалния ред, по който следва да се разгледат двете молби за поправка и допълване на съдебния протокол – в открито съдебно заседание с призоваване на страните, следва, че в рамките на сочения от молителката период не е налице забавяне на произнасянето по тези молби, а още по-малко – необосновано такова.
Предвид обстоятелството, че през първите три седмици на месец януари в съдилищата се провежда инвентаризация на делата, по време на която принципно не се насрочват граждански дела за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочването в случая за 25.01.2012 г. е в разумен срок. В този смисъл, дори разпореждането за това насрочване да беше постановено по-рано от 11.01.2012 г., то насрочването не би било за по-ранна дата от първата заседателна такава на съдебния състав за 2012 г.
Следва да се отбележи и че молбата, разглеждана в настоящото частно производство, е подадена от молителката като жалба за бавност по реда на чл. 217а от ГПК от 1952 г. (отм.) – направо във ВКС, вместо по действащия процесуален ред по чл. 255, ал. 2 от ГПК – чрез апелативния съд. Това е довело до забавяне нейното администриране и до изпращане на делото във ВКС едва във времето, когато е следвало да се проведе съдебното заседание, насрочено за 25.01.2012 г. Това от своя страна е осуетило провеждането на същото и произнасянето в него по двете молби за поправка и допълване на съдебния протокол. Причина за това обаче, е изключително посоченото действие на молителката – подаването на молбата й по чл. 255, ал. 1 от ГПК, не по предвидения за това в закона ред, а направо до горестоящия съд.
От гореизложеното следва, че в случая няма необосновано забавяне по смисъла на чл. 257, ал. 2, изреч. 1 от ГПК – не само в рамките на сочения от молителката период 21.12.2011 г. – 09.01.2012 г., а и след него. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, молбата следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата (наименована “жалба за бавност”) на А. Н. И. за даване на указания и определяне на срок за произнасяне по молби с вх. № 6100/21.12.2011 г. и вх. № 6156/23.12.2011 г., подадени от нея по въззивно гр. дело № 508/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: