2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
С. 17.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3072/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Н. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Д. Р., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, № 8857 от 11.12.2012г. по в.гр.д. № 4352/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 32 с-в, от 23.11.2011г. по гр.д. № 5572/2011г., с което е отхвърлен предявеният от Х. Н. М. срещу Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 6 159,88 лв. като платена на отпаднало основание по споразумение № 1/2008г. от 24.06.2008г., както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Х. Н. М. срещу Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 6 159,88 лв. като платена на отпаднало основание, въззивният съд е приел, че съществуващото при получаване на престацията основание не е отпаднало с обратна сила, която да заличава неговите правни последици от момента на тяхното възникване. Страните по делото са сключили на 24.06.2008г. споразумение, съгласно което ищецът е заплатил на Министерство на земеделието и храните исковата сума, дължима за ползвана без правно основание през стопанската 2007/2008г. земеделска земя от държавния поземлен фонд – нива в землището на с. Т. И.. Следователно плащането от ищеца е извършено при изначално съществуващо и валидно правно основание – сключено споразумение между страните за сумата, която представлява обезщетение за осъществено ползване на земята без правно основание за съответния период. П. не е извършена с оглед несъществуващо основание, което е било очаквано в бъдеще, но в последствие е осуетено. Не се установява и ненастъпване на предварително уговорено отлагателно условие. Съществуващото при получаване на престацията основание не е отпаднало и с обратна сила, която да заличи неговите правни последици от момента на тяхното възникване, поради разваляне или унищожаване на договора. Няма отправено от изправния кредитор изявление за разваляне по чл. 87, ал. 1 или 2 ЗЗД. Съгласно споразумението предаването на земята се дължи до 01.10.2008г., до когато е било възможно събиране на реколтата. Твърдението, че трето лице, сключило идентично споразумение с министерството, е събрало реколтата, обосновава единствено извод за пораждане на облигационни претенции на ищеца спрямо третото лице. В заключение съдът е приел, че не е налице нито една от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Х. Н. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради решаването им в противоречие с ППВС № 1/79г. и определение № 21/2011г. ІІ т.о. ВКС на въпросите: „необходимо ли е да бъде развалено едногодишното споразумение за ползване на земеделска земя, когато за ползването на една и съща земя, за един и същ едногодишен срок от време са сключени две споразумения с различни лица и са платени две идентични суми, за да се води иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД” и „сключените две идентични споразумения за уреждане на правоотношения, възникнали по повод ползване без правно основание на земеделски земи от държавния поземлен фонд, имат ли силата на договорно отношение по ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и ЗЗД”.
Върховният касационен съд намира, че поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие на ППВС № 1/79г., а приложеното определение е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, съгласно т. 2 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. В съответствие с посоченото постановление на пленума на ВС от 1979г. въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото и относимостта им към всяка една от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. По първия от поставените от касатора въпроси е съобразил даденото в т. 1 на постановлението разрешение относно третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – основанието е съществувало при получаване на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила поради унищожаване на договора поради пороци на волята, при разваляне на договора поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Съобразил е също така, че споразумението е сключено към края на стопанската година, след като земята вече е била ползвана /според признанието на ищеца нивата е била засята/, т.е. уговорено е обезщетение и за минал период на ползване на земята. Вторият въпрос е неотносим към посоченото постановление, поради което не е налице твърдяното противоречие. Предмет на делото е само подписаното между страните споразумение, а отговорът на въпроса се съдържа в самото споразумение, сключено на основание чл. 24 ЗСПЗЗ и чл. 59 ЗЗД, и създаващо права и задължения за страните по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, № 8857 от 11.12.2012г. по в.гр.д. № 4352/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: