3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
С. 07.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2341/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. П. Т. и А. Н. П., двамата от [населено място], подадена от процесуалния им представител адв. Л. Х., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 5 от 07.01.2014г. по в.гр.д. № 813/2013г., с което е обезсилено решение №106/09.07.13 г., по гр.д. № 778/2011 г. на Балчишкия районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Я. Т. и А. П. иск за собственост, отменено е в останалата му част и вместо него с въззивното решение са отхвърлени предявените от Я. Т. и А. П. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот поради невъзможен предмет, отхвърлени са и исковете им за собственост на преустроено като нов жилищен етаж таванско подпокривно пространство от същата сграда.
Ответницата М. Я. Т. в представения писмен отговор изразява становище за основателност на жалбата.
Ответниците С. Х. П., С. П. П. и Ю. П. И. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови решението въззивният съд е приел, че към момента на сключване на оспорения договор за покупко-продажба от 04.09.2006 г. е съществувал втори етаж на жилищната сграда, поради което сделката не е нищожна на наведеното от ищците основание. Процесният договор от 2006г. е имал реално съществуващ предмет – реално изграден втори етаж на процесната сграда. Относно прехвърленото със същия договор право на надстрояване съдът е приел, че то по естеството си е напълно годен и възможен предмет на сделка на разпореждане, но тъй като прехвърлителите не са били титуляри на такова право, сделката в тази част няма транслативен ефект. Прехвърлянето на вещно право, което праводателят не притежава, не обуславя нищожност на сделката поради невъзможен /липсващ/ предмет, а само нейната непротивопоставимост на действителния титуляр на това право – в случая [община]. Предвид изложеното съдът е отхвърлил предявените от Я. П. Т. и А. Н. П. против С. Х. П. и С. П. П. искове по чл 26 ал. 2, предл. първо ЗЗД. Р. искове относно преустроеното в етаж таванско помещение е отхвърлил с мотиви, че не е учредено надстрояване на сградата от собственика на терена [община], етажът е изграден извън обема на учреденото право на строеж, не се явява принадлежност към някой от другите два етажа, поради което и по силата на приращението е станал собственост на собственика на терена.
Жалбоподателите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излагат доводи, че практиката на ВКС изрично приравнява обективната /физическа/ и субективната /нормативна/ невъзможност по чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД и не е необходимо да се конкретизира кой вид невъзможност се претендира. Прилагат решение № 158/08.04.2010г. по гр.д. № 4017/2008г. ІІ г.о. ВКС, с което в отговор на въпроса кога е налице самостоятелен обект, който може да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка, е даден отговор, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта не съществува фактически или не отговаря на законовите изисквания за самостоятелен обект; че дори и към определен момент вещта да е била вградена в друга по-голяма вещ и е представлявала част от нея, ако към момента на извършване на сделката е приключило фактическото й отделяне като самостоятелен обект, следва да се приеме, че е налице годен обект на разпореждане по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран, но развитите в изложението доводи са във връзка с приетото от въззивния съд, че ищците не са заявили в исковата молба основание за нищожност на процесния договор, основани на нормативното изискването за наличие на складово помещение, за да бъде вещта годен обект на правна сделка.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторите не са формулирали правен въпрос по смисъла на посочената разпоредба. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това, ако въз основа на доводите в изложението се изведе процесуалноправният въпрос дали искането за прогласяване нищожност на сделката поради невъзможен предмет /уточнен като липса на предмет поради това, че не е съществувал втори етаж/, включва и невъзможен предмет поради това, че етажът не е отговарял на строителните правила и норми за самостоятелно жилище поради липса на складово помещение, то представената съдебна практика не дава отговор на този процесуален въпрос, поради което не е налице твърдяното противоречие. Не е обосновано и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В. съд е определил предмета на делото при точно прилагане на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, като е постановил решението в рамките на заявените от страните искания.
По изложените съображения въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 5 от 07.01.2014г. по в.гр.д. № 813/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: