Определение №1024 от 40899 по ч.пр. дело №1026/1026 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1024
София, 22.12.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова ч. т. д. № 1026/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 12998 от 16.09.2010 г., постановено по гр. д. № 9654/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав. Със същото е отменено разпореждане № 10006 от 08.07.2010 г. на ЧСИ с рег. № 781 Г. Д. по изп. дело № 20107810400496, с което са оставени без уважение молбите на [фирма] за намаляване на присъденото в полза на взискателя по изпълнителното дело [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 2 259 лв., и на основание чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението е намалено до размер на сумата 503.96 лв.
По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалваното определение. В приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Н. Ц. В. в качеството на [фирма] – [населено място], не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения :
С обжалваното определение състав на Софийски градски съд се е произнесъл по жалба на длъжник в изпълнителното производство, с която е обжалвано разпореждане на съдебен изпълнител за отказ да се намали определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Така постановеното определение има характер на определение за разноските и с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК неговата обжалваемост е подчинена на правилата за обжалване на решенията, постановени от окръжния съд в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител /чл.435 и сл. ГПК/. В разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК е предвидено изрично, че решенията, с които окръжният съд се произнася по подадени на основание чл.435 ГПК жалби срещу действия на съдебния изпълнител, са окончателни и не подлежат на обжалване. Поради необжалваемостта на решението по чл.435 във вр. с чл.437 ГПК, не подлежи на обжалване и определението, с което окръжният съд се е произнесъл по основателността на подадената от длъжника жалба срещу разпореждането на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното производство. Дадените от състава на Софийски градски съд указания относно възможността за обжалване на определението не обосновават допустимост на предприетото обжалване, тъй като не могат да породят за страната право на жалба, каквото процесуалният закон не признава.
Недопустимостта да се обжалва определението на окръжния съд, разрешаващо по същество въпроса за разноските в изпълнителното производство, се подкрепя и от задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, които не са изгубили значение след влизане в сила на ГПК от 2007 г. В цитираното решение е прието, че на обжалване пред съответния апелативен съд подлежат единствено прекратителните определения на окръжния съд, постановени в производство по чл.332 и сл. ГПК /отм./, респ. чл.435 и сл. ГПК. Всички други актове, с които в качеството си на контролна инстанция окръжният съд се произнася по съществото на подадени пред него жалби срещу действия на съдебния изпълнител, са окончателни и не подлежат на последващ инстанционен контрол за законосъобразност.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед на обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 12998 от 16.09.2010 г., постановено по гр. д. № 9654/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар