3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
София 21.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 683/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. П. от гр. София, подадена от пълномощника му адв. Ю. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, от 18.12.2009г. по в.гр.д. № 8969/2009г. с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 77 с-в, от 10.06.2009г. по гр.д. № 38495/2008г., с което са отхвърлени предявените от Д. П. против „М. Г.” ЕООД гр. София искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по жалбата „М. Г.” ЕООД гр. София в представения писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани три въпроса, за които жалбоподателят твърди, че са решени в противоречие със съдебна практика. Първият от поставените въпроси е длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата когато има повече от една еднакви длъжности. Приложени са решения на ВКС, в които е изразено становище за задължителност на подбора при уволнение поради съкращаване на щата и намаляване на обема на работата. Така формулиран въпросът не е от значение за решаването на делото, тъй като съдът не е приел, че подборът не е задължителен, а че не е направен довод за липса на подбор с исковата молба, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На следващо място е поставен въпросът чия е тежестта за доказване на намаляване на обема на работата, като жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е възложил доказателствената тежест на работника /служителя/. Въпросът за разпределението на доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е съществен за изхода на делото, но той не е решен така както твърди жалбоподателят. Напротив, с доклада по делото в с.з. на 25.03.2009г. първоинстанционният съд е указал, че процесуалната тежест да установи законосъобразността на уволнението, включително намаляването на обема на работата, лежи върху работодателя.
Третият въпрос – длъжен ли е съда да изложи съображения в случай, че не приема заключение на експертиза, също е от значение за решаването на делото, но не е решен в противоречие с приложеното решение № 2371/1955г. по гр.д. № 6251/55г. ІV г.о. ВС. С представеното решение на ВС е прието, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещо лице, но ако го отхвърли трябва да изложи убедителни съображения за отхвърлянето му. Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че е налице трайно намаляване на обема на работата в ответното дружество, както и съображения, че меродавен критерии за това е преди всичко броят на проектите, а не тяхната разгърната застроена площ /използвана като критерии от вещото лице/, доколкото дружеството не се е занимавало с пряка строителна работа по обектите, а с предоставяне на външни услуги на други дружества по управление и координация, за които е осигурявало персонал.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, от 18.12.2009г. по в.гр.д. № 8969/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: