О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1031
С. ,19.07..2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли….…………………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: С. ЧАНАЧЕВ
Е. ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1527/2011 година.
Производство по чл.288 ГПК.
К. К. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 319 от 21.06.2011 година по гр.д. N 532/2011 година на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 325 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 622/2010 г. на окръжен съд П.. С него е отхвърлен иск на касатора против Г. Н. Т. и К. К. Д., двете от [населено място], за унищожаване на припознаване на детето К. Д., извършено от ищеца със заявление № 3/05.03.2009 г., подадено пред длъжностно лице по гражданското състояние при [община], район „Т.” – иск с правно основание чл.67 СК. К. поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците Г. Н. Т. и К. К. Д., двете от [населено място], не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване /чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ е въведен следния въпрос: „Кога се счита, че е налице порок във волята на припознаващия при извършване на припознаването, съответно в конкретния случай – какво трябва да е налице, за да се счете, че ответницата е създала измамна представа у ищеца, че детето е негово – с цел той да извърши припознаването и налице ли са кумулативно изискуемите предпоставки за иска по чл.67 СК, за да е налице основание за уважаване на припознаването?”
Въпросът, освен че е неясно формулиран, поставя на разглеждане проблематика, която не е обусловила крайните изводи на съда. Искът е бил отхвърлен по съображение за недоказаност на основен елемент от състава на правната норма, а именно – измама от страна на ответницата Г. Т., майка на припознатото дете. Що се отнася до понятието „измама” то е изяснено в достатъчна степен в съдебната практика и доктрината – измамата е представлява едностранно волеизявление, направено под действието на неверни представи, които друга страна или трето лице са предизвикали умишлено у измамения. Въвеждането в заблуждение може да се изрази както в неверни представи за релевантни обстоятелства, така и в премълчаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи, и то само ако те са изиграли решаваща роля при формиране на волеизявлението за припознаване.
К. състав не приема и твърденията за противоречие на процесното решение със задължителна практика на ВКС – т.5 от П № 5/78 г. П.. Постановлението разяснява материално-правните предпоставки за уважаване на иска, а в случая касаторът не се е справил с доказателствената тежест в процеса – разпитаните свидетели не са имали информация и не са установили наличие на поведение от страна на ответницата, което да осъществява признаците на измама в изяснения вече смисъл. Не са налице и другите допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.67 СК /чл.39 СК отм./ има съдебна практика и тя е последователна и непротиворечива. Няма обосновка на твърдението за наличие на основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това допълнително основание се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по съществен за изхода на делото въпрос, или макар да има такава практика, необходимо е тя да бъде изоставена, тъй като е неправилна и следва да се преодолее в поддържана от касаторите насока. В противен случай не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването – виж разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 319 от 21.06.2011 година по гр.д. N 532/2011 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.