3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
С. 26.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 420/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Х. Т. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. С. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВГО, ІV Д с-в, № 208 от 30.11.2010г. по в.гр.д. № 11599/2010г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 74 с-в от 23.07.2010г. по гр.д. № 51111/2009г. и вместо това са отхвърлени предявените от Л. Х. Т. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Ответникът по касация К. М. България” АД в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
Въззивният съд е отхвърлил предявените от Л. Х. Т. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ по съображения, че е установено използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата”. Въз основа на представени по делото писмени доказателства – валидно взето решение от компетентния орган на дружеството и щатно разписание в сила от 15.08.2009г., е приел, че е извършено реално съкращаване от щата на предприятието на единствената щатна бройка за длъжността „автомеханик” в сектор „Приемане и оглед на автомобили”, заемана от ищеца. Поради това, че премахнатата щатна бройка е била единствена за длъжността, работодателят законосъобразно не е упражнил правото си на подбор.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика по процесуалноправните въпроси за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи; има ли право съдът да основе решението си на оспорени документи и има ли право въззивният съд да отменя определение на първоинстанционния съд по чл. 193 ГПК. Представя решение № 1500/1999г. по гр.д. № 286/99г. ІV г.о. ВКС, решение № 310/2005г. по гр.д. № 316/2004г. ТК, І о. ВКС, решение № 6/2009г. по т.д. № 112/2008г. на Русенския окръжен съд /което е отменено с решение № 39/2009г. ВТАС/, и няколко определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК.
Въпросът за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи не е от значение за решаването на делото, тъй като изводите на въззивния съд за реално съкращаване на щата са основани на решението на изпълнителните директори на дружеството за съкращаване на щатната бройка за заеманата от касатора длъжност и изготвеното въз основа на този акт щатно разписание. Правопораждащият юридически факт за промяната на щатното разписание – решението на компетентния орган за промяна в щата на дружеството, не е свидетелстващ, а диспозитивен документ. Като такъв той може да бъде оспорван относно неговата автентичност, но не и относно съдържанието му, което съставлява волеизявление на орган на дружеството. Поради това приложените решение на ВКС № 1500/1999г. по гр.д. № 286/99г. ІV г.о. ВКС и решение № 310/2005г. по гр.д. № 316/2004г. ТК, І о. ВКС, в които е изразено становище относно доказателствената сила на частни свидетелстващи документи, не установяват противоречива съдебна практика. Приложените решения 493/2003г. по гр.д. № 106/2002г. І г.о. ВКС и решение № 57/2009г. по гр.д. № 234/2009г. на Старозагорския окръжен съд имат за предмет оспорване автентичността на документи – по първото дело е оспорен подписа на завещание /което е диспозитивен документ/, а по второто – акт за извършена услуга. Приложените определения по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС съдебната практика включва само влезли в сила решения.
Останалите два въпроса са производни на първия. Съдът следва да се съобрази с действителната доказателствена сила на документа, дори и да не е отменено определението по чл. 193 ГПК, тъй като не този акт на съда, а законът определя доказателствената сила на документа.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВГО, ІV Д с-в, № 208 от 30.11.2010г. по в.гр.д. № 11599/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: