О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1038
С. 06.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3625 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Х. Ф. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 147 от 19.03.2015г. по в.гр.д. № 1188 по описа за 2014г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 904 от 20.10.2014г. по гр.д.№ 681/2014г. на Районен съд Велико Търново като са отхвърлени като неоснователни исковете й предявени срещу Национална здравноосигурителна каса [населено място] /НЗОК/, представлявана от управителя Т. и Районна здравноосигурителна каса [населено място] /Р./, представлявана от директора В. за признаване за незаконно и отмяна на наложеното й със Заповед № 2 от 3.01.2014г. на управителя на НЗОК дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Като основание за допустимост в своето изложение касаторката се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса : 1. Разполага ли управителя на НЗОК със законова компетентност да наложи дисциплинарно наказание на служител в Р., финансов инспектор по чл.72 ал.2 от Закона за здравното осигуряване /З./ и 2. Разполагат ли финансовите инспектори по чл.72 ал.2 З. с правомощия да разследват процеса на отпускане от магистър-фармацевти на лекарствени продукти на пациентите в частта по даване на разяснения относно приема на продукта и съответно – при неизпълнение на това действие следва ли да им бъде наложено дисциплинарно наказание? Позовава се на общо четири решения на РС и ОС Пловдив, които обаче поради обстоятелство, че не съдържат отбелязване, че са влезли в сила, с оглед приетото в т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/09г.на О. на ВКС, не могат да бъдат съобразени.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за следните нарушения на трудовата дисциплина: 1. неизпълнение на възложената работа /чл.187 т.3 КТ/ заради „формално и непълно изпълнение на възложената работа със заповед № 09 – 1589 от 11.11.2013г.”, 2. неизпълнение на законните нареждания на работодателя /чл.187 т.7 КТ/ заради неизпълнение на вече цитираната заповед № 09 -1589, 3. уронване на доброто име на предприятието /чл.187 т.8 КТ/, изразяващо се в „проява на субективно поведение в подкрепа на защитната позиция на проверявания”, „довело до поставяне под съмнение безпристрастното и обективно извършване на контролната дейност във връзка с излъчения на 23.11.2013г. от телевизия Б. репортаж в предаването „Б. репортерите”. Проверяващата е „проявила грубо и непочтително отношение към журналиста”, „присъствала на проверката, като отправя на същата саркастични реплики относно подготовката” й и 4. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове /чл.187 т.10 КТ/ , изразяващо се в неизпълнение на изисквания, съдържащи се в Наредба № 4 от 4.02.2009г., Инструкция № РД – 16 – 29 от 14.08.2013г. и Правила № 62- 00- 70 – 08 от 11.03.2009г.
В. съд е възприел извода на първоинстанционния, че ищцата, която е заемала длъжността „финансов инспектор” в Р. [населено място], по време на извършване на проверка на 12.11.2013г. в присъствието на журналист от Б., която й е възложена с нарочна заповед, след подаден от пострадала гражданка сигнал, е допуснала гореописаните нарушения, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
С. преценка на материалите по делото, настоящият съдебен състав намира, че по първия поставен от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като независимо, че е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съображенията за това са следните:
Съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/09г. на О. на ВКС, за да е налице специалното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК следва разглеждането на поставения въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия /за да покрие изискването да е от значение за точното прилагане на закона/ и законите да са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /за да отговори на изискването за развитие на правото/. В случая тези предпоставки не са налице.
На въпроса компетентен ли е управителя на НЗОК да налага дисциплинарни наказания на служител в Р. следва да се даде положителен отговор. Преди промените в З. /с ДВ бр.38 от 2012г., в сила от 1.07.2012г./ практиката единно приемаше /вж.решения по чл.290 ГПК с № 325 от 22.07.2011г. по гр.д.№ 964/10г., № 301 от 12.06.2012г. по гр.д.№ 966/09г. на ІV г.о./, че като надлежен ответник в производство по чл.344 ал.1 КТ са легитимирани да участват както Р. като работодател, така и НЗОК като юридическо лице, в чиято структура са обособени районните здравноосигурителни каси, в чиято правна сфера настъпват правните последици от решението.
С измененията, осъществени с ДВ бр.38 от 2012г., в сила от 1.07.2012г. законодателят отстъпи от идеята работодател на служителите в Р. да е директора на Р. и изрично определи управителя на НЗОК като работодател по смисъла на § 1 т.1 ДР КТ. Това стана като разпоредбата на чл.20 ал.1 т.3 от Закона за здравното осигуряване/З./, предоставяща възможност на директора на Р. да „сключва, изменя и прекратява договори с работещите в съответната Р.” беше отменена и вместо нея се създаде нова разпоредба – чл.11а в З., съгласно която управителят на НЗОК „упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители /б.”а”/ и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на НЗОК /б.”б”/. Тезата, изложена от касатора, че след промяната на управителя на НЗОК са предоставени правомощия на работодател по смисъла на § 1 т.1 ДР КТ само по отношение служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на НЗОК, но не и по отношение на служителите на Р., не може да бъде споделена, защото не дава отговор на въпроса кой е работодател по отношение на последните след като с отмяната на чл.20 ал.1 т.3 правомощията на директора на Р. да „сключва, изменя и прекратява договори с работещите в съответната Р.” са прекратени. Систематичното и логическо тълкуване дава основание да се приеме, че след промяната на З. – управителят на НЗОК, в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т.1 ДР КТ е компетентен да налага дисциплинарни наказания на служителите в Р., каквато е ищцата, която заема длъжността „финансов инспектор”.
Вторият поставен от касаторката въпрос, касаещ правомощията на заемащите длъжността „финансов инспектор” в хипотеза, в която им е възложен контрол върху дейността на магистър-фармацевт по отпускане на лекарствен продукт на пациент, не е правен, а фактически. По него не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не отговаря на изискванията за общо основание съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/09г. на О. на ВКС. Съображенията:
За да се потвърди или отрече тезата на касаторката, че правомощията на финансовия инспектор се изчерпват с контрол само на финансовата дейност на проверявания магистър-фармацевт, сключил индивидуален договор с Р., съдът следва да се извърши преценка на съдържащите се в посочените от работодателя Наредба № 4 от 4.02.2009г., Инструкция № РД – 16 – 29 от 14.08.2013г. и Правила № 62- 00- 70 – 08 от 11.03.2009г. изисквания, обсъждане на поведението на ищцата по време на възложената й проверка, както и да изложи правни изводи доколко тя е действала в съответствие с нормативно установените изисквания и дали поведението й може да се квалифицира като неизпълнение, както и да се установи дали при евентуално допуснато неизпълнение същото е съществено или не, т.е. се налага извършване на преценка, касаеща съществото на спора, каквато касационната инстанция в настоящето производство по допустимост не може да извършва.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 19.03.2015г. по в.гр.д. № 1188 по описа за 2014г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.