О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1043
Гр.С., 09.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4161 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. И. срещу решение №.2982/4.05.15г. по г.д.№.18943/14 на Софийски градски съд, ІV Вс. – с което е потвърдено решение от 29.10.14 по г.д.№.20856/14г. по описа на СРС, 52с., за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Софийска митрополия не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от срочен трудов договор, сключен на основание чл.68 ал.1 т.3 КТ, за длъжност „охранител” със срок до завръщане на титуляра. Не е имало спор, че титулярът е бил В. Н. И., както и че считано от 24.02.14г. той се е върнал на работа. При тези обстоятелства въззивната инстанция е приела, че при преценка законността на уволнение по чл.325 т.5 КТ предмет на съдебна проверка е единствено фактът на завръщане на работа на замествания работник – който е настъпил и прекратил трудовото правоотношение. Подробно се е мотивирала, че разпоредбата на чл.325 т.5 КТ предвижда основание за прекратяване на срочен трудов договор за заместване по чл.68 ал.1 т.3 КТ „изтичане на срока на договора”; изтичането на срока по своето естество е юридическо събитие, за което страните по трудовия договор знаят още от момента на сключването му; волеизявлението на работодателя констатира и се позовава на изтеклия срок, но не то – а изтичането на срока е основание за прекратяване на трудовия договор – т.е. издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение има само констативен характер, а липсата на такава е без значение за законността на уволнението.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ, като формулира въпроса „дали при прекратяване на срочен трудов договор е необходимо издаване на писмена заповед, в която следва да се посочи основанието за прекратяване и други съществени въпроси от трудовото правоотношение, като например дали се дължат на лицето някакви обезщетения?”
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т.4 ТР №.1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС/. В случая не се касае за хипотеза на неясни или непълни правни норми, респективно на липса на практика или нужда от осъвременяването й. Соченият в жалбата и изложението материалноправен въпрос е от значение за спора, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната и установена практика на ВКС. Срочният трудов договор се прекратява с изтичане на уговорения срок – като евентуално издадена заповед за прекратяването му има само констативен характер. При прекратяване на трудовия договор със заместващия основанието е чл.325 ал.1 т.5 КТ и с настъпване на предвиденото в срочния трудов договор за заместване условие – завръщане на титуляра на длъжността на работа, трудовото правоотношение се прекратява по силата на закона. При тези обстоятелства искането за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК е неоснователно.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2982/4.05.15г. по г.д.№.18943/14 на Софийски градски съд, ІV Вс.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: