3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
С., 24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3259/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д възз. с-в, от 14.01.2013г. по в.гр.д. № 6195/2012г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, ІІ ГК, 75 с-в, № ІІ-75-152 от 06.10.2010г. по гр.д. № 2234/2010г., с което са уважени предявените от Н. П. Д. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, и с въззивното решение исковете са отхвърлени. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен за разликата до пълния му размер.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му юрисконсулт П. М. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото включително юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, въззивният съд е приел, че са спазени императивните изисквания на закона за налагане на дисциплинарното наказание. Приел е, че заповедта за уволнение е издадена след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, в рамките на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ, като деянието е описано с индивидуализиращите го субективни и обективни признаци съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ – за периода от 01.12.2008г. до 30.12.2009г. ищцата не се е явявала на работа. По делото не е спорно, а е установено и от гласните доказателства, че след възстановяването й на работа през ноември 2008г. Н. П. е идвала първите четири дни към 10 часа сутринта и си е тръгвала на обед, като ищцата не оспорва, че след 01.12.2008г. до уволнението й не се е явявала на работа. С поведението си същата е нарушила трудовите си задължения, с което е осъществила фактическия състав на чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ. Останалите два иска – по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ съдът е отхвърлил поради обусловеността им от главния иск.
Жалбоподателката Н. П. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но не е формулирала конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационната жалба и изложението съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт и за нарушение на Конституцията на Република България.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с посоченото ТР разяснения, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване. На ответника следва да се присъдят 150 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д възз. с-в, от 14.01.2013г. по в.гр.д. № 6195/2012г.
ОСЪЖДА Н. П. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: