2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
София, 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 189/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител юрисконсулт Е. К. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д възз. с-в, от 18.10.2011г. по в.гр.д. № 7492/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 63 с-в, от 04.04.2011г. по гр.д. № 3004/2011г., с което са уважени предявените от С. К. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Ответникът по касация С. К. С. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от С. К. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ въззивният съд е приел, че работодателят не е изпълнил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и освен това ищецът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”. Дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” означава използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на облага за съответния работник или другиго. То е съставомерно само когато е умишлено, какъвто умисъл и вреди в случая не са налице. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд който е приел, че от представените по делото писмени доказателства и свидетелските показания не се установява неистинност на подадените сигнали за ремонти, извършване на конкретни услуги от С. с техника на работодателя и получаване на парични и материални възнаграждения от него за такива услуги, както твърди работодателят.
Касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „кога съдът следва да приеме, че съществува умисъл в извършване на нарушение в хипотезата на злоупотреба с доверието на работодателя и с какви доказателства се доказва наличието му” и „задължително ли е писменото уведомяване на работника или служителя, че исканите от него обяснения се дават във връзка с дисциплинарна процедура”.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Кога следва да се приеме, че нарушението е извършено умишлено, е въпрос на преценка на доказателствата във всеки конкретен случай. Няма съмнение, че умисълът може да се докаже с всички допустими от ГПК доказателства и в случая съдът не е ограничил страните при допускане на исканите доказателства. Тяхната преценка обаче е въпрос на обоснованост на съдебния акт, която не е сред основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос по прилагането на чл. 193, ал. 1 ГПК не е от значение за решаването на делото, тъй като независимо от извода за нарушаване на процедурата по искане на обяснения, съдът не е приложил разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, а е разгледал спора по същество. Препратил е на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, който след подробен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че не е извършено описаното в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение на трудовата дисциплина. При тези мотиви на съда отговорът на поставения въпрос не би променил изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д възз. с-в, от 18.10.2011г. по в.гр.д. № 7492/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: