3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
С. 29.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 434/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт Н. И., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-„б” с-в, от 12.03.2010г. по в.гр.д. № 2612/2008г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 65 с-в, от 16.01.2008г. по гр.д. № 3783/2007г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Ю. Т. Г. и П. Т. Г. по 15 000 лв. на всеки един от тях на основание чл. 200 КТ, а в частта, с която дружеството е осъдено да заплати 20 000 лв. на П. Г. Т. първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане на основание чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
За да уважи предявените от наследниците на починалия при пътнотранспортно произшествие Т. П. Г. искове по чл. 200 КТ, въззивният съд е приел, че злополуката е призната за трудова на основание чл. 60, ал. 1 КСО. Същата е станала през време и във връзка с извършваната работа, при управление на служебен автомобил, свързано с изпълнение на рутинен курс. Пострадалият е починал вследствие получените при пътното произшествие травматични увреждания. Съдът не е възприел доводите на ответника за допусната от пострадалия груба небрежност и искането за намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ. Приел е, че съгласно чл. 222 ГПК /отм./ само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския относно обстоятелствата, при които е извършено деянието, неговата противоправност и вината на извършителя. Постановлението за прекратяване на наказателното производство и определенията на съда, с които то е потвърдено, не обвързват съда, разглеждащ претенцията за гражданските последици. Приел е, че установените фактите и събраните в наказателното производство доказателства не могат да се ползват за установяване на относимите факти в гражданското производство, а приетата пред въззивния съд съдебно-автотехническа експертиза не установява по несъмнен начин пътнотранспортното произшествие да е причинено по вина на наследодателя на ищците.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречие със съдебната практика на ВКС, евентуално поради значението му за точното прилагане на закона, по материалноправния въпрос може ли да се намали отговорността на работодателя, ако работникът е допринесъл за трудовата злополука с груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като е извършил тежки нарушения на нормативни актове – в случая на Закона за движение по пътищата. Прилага решение № 377/07.03.2005г. по гр.д. № 3667/2002г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че при определяне на обезщетението по чл. 200 КТ съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи максимално точно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, и определение № 48/2008 по гр.д. № 3251/2008г. ІІІ г.о. ВКС.
ВКС намира, че от представените съдебни актове не се установява противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ – в приложеното решение този въпрос не е обсъждан, а определението по чл. 288 ГПК не формира съдебна практика /ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС/. Поради това не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Налице е обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, който е от значение за решаването на делото и същевременно е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ при конкретно установените по делото обстоятелства.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 600 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-„б” с-в, от 12.03.2010г. по в.гр.д. № 2612/2008г.
Указва на [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 600 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: