О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
С. 13.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 448 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Р., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно определение № 2767 от 11.11.2014г. по в.ч.гр.д. № 4079 по описа за 2014г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено определение от 10.06.2014г. по т.д. № 1840/08г. на СГС за оставяне без уважение на молба за главно встъпване в производството. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а въпросът разрешен по същество с връщане на делото с указания за предоставяне на възможност за встъпване.
Като сочи всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1. Допустимо ли е главно встъпване на трето лице, за което в предходно съдебно производство е отхвърлено със сила на присъдено нещо правото на собственост на ищеца?, 2. Допустимо ли е главно встъпване на лице, което е доказало, че ищецът не е собственик на претендирания имот, без да е налице подобно решение за ответника? и 3. След като първоинстанционния съд констатира, че ищецът не е собственик на процесния имот, а такъв е претендиращия главно встъпване, следва ли последния да се конституира като ищец, за да защити правата си? Позовава се на определение № 858 от 28.12.12г. по ч.гр.д. № 700/12г. на ІІ г.о.на ВКС, както и на две определения на САС с № 615 от 12.03.13г.по в.гр.д. № 4470/12г. и № 2295 от 30.09.13г. по в.гр.д. № 3260/13г., който тъй като няма данни да са влезли в сила, съгласно т.3 от ТР №1 /15.02.2010г. по т.д. 1/09г. на ОСГТК на ВКС, не могат да бъдат обсъждани.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител, с което се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящият жалбоподател [фирма] [населено място] е подал молба за главно встъпване във висящо производство с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, водено от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] за приемане на установено, че ответникът не е собственик на земя с площ от 1 370 кв.м., описан в н.а. № 132/2003г., с № 1, попадащ в парцел VІІ от кв.533, съгласно действащия плана на [населено място], местността „Центъра”/ [улица]/.
С влязло в сила на 12.05.2011г. решение е прогласена нищожността на основание чл.26 ал.1 изр.1 от ЗЗД, по искове предявени от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и Държавата, представлявана от МРРБ [населено място] на сключения на 16.02.2005г. договор между Областен управител на [населено място] и [фирма] [населено място], по силата на който областният управител е прехвърлил на търговското дружество недвижим имот, актуван за частна държавна собственост № 03118 от 21.08.2001г. – реална част от УПИ – земя, без построените в него сгради с площ от 5 090кв.м., съставляващ съгласно мотивираното предложение за кв.532 по плана на [населено място], местност „Зона-А-Центъра”, съставляващ УПИ ІІІ-395 и УПИ І-397 от кв.532 срещу цена от 468 400лв., с която сума областният управител погасява задължението си към дружеството в размер на 700 000лв. до размер цената на описания имот – 468 400лв.
С влязло в сила на 27.11.2012г. решение по гр.д.№ 1705/2006г.на СРС е прието за установено по отношение на [фирма] [населено място], че [фирма] [населено място] не е собственик на реални части от УПИ ІІІ-395 и УПИ І-397 от кв.532, с площ от 5 090кв.м., без построените в него сгради.
Не се спори, че процесният имот е реална част от УПИ ІІІ-395 и УПИ І-397 от кв.532, с площ от 5 090кв.м., които са предмет на горепосочените влезли в сила решения.
Не се спори и че настоящият жалбоподател [фирма] [населено място] е частен правоприемник на [фирма] [населено място]. /По делото [фирма] е било конституирано като трето лице помагач на ответника, но поради оттегляне на искането конституирането е отменено. [фирма] е правила и искане за главно встъпване по делото, но поради оттегляне на молбата, съдът не се е произнасял/.
Молбата на правоприемника [фирма] [населено място] за главно встъпване, на основание чл.225 от ГПК е оставена без уважение от Софийски градски съд с определение от 10.06.2014г., поради обективно и субективно тъждество между спора, предмет на главното встъпване и този, разрешен с влязло на 27.11.2012г. в сила решение по гр.д.№ 1705/2006г. на СРС.
В. съд е потвърдил отказа, като е посочил, че [фирма] [населено място], като частен правоприемник на [фирма] [населено място] е обвързан от правните последици на влезлия в сила акт. Спорът между него и [фирма] [населено място] следва да се реши в друго производство.
При тези факти, по поставените от жалбоподателя въпроси, които са свързани с решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на спора, съставляват годно общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС, не следва да се допусне касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика.Съгласно т.9 от ТР №1 от 9.12.2013г.по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановени по чл.274 ал.3 от ГПК определения № 23 от 19.01.2011г. по ч.гр.д.№ 505/2010г.на ВКС, № 858 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 700/2012г.на ВКС, включително и посоченото от касатора определение № 858 от 28.12.12г. по ч.гр.д. № 700/12г. на ІІ г.о.на ВКС – главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също производство вече предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и срещу ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Т.е. за да има правен интерес от главно встъпване, молителят следва в резултат на него да може както да получи защита по двата предявени от него искове /срещу ищеца и срещу ответника по първоначалния иск/, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. Той следва да предявява самостоятелни права върху предмета на спора, да претендира за себе си спорното право, затова самостоятелността на правото на встъпващия се състои в несъвместимостта с правото, претендирано по първоначалния иск. Молителят няма правен интерес от главно встъпване в процеса, след като вече с влязло в сила съдебно решение, със сила на присъдено нещо, е установил правото, което претендира спрямо една от страните по главния иск / [фирма] [населено място], чийто правоприемник е молителя [фирма] [населено място] вече е установил, че [фирма] [населено място] не е собственик на процесния имот/. Основание за обратен извод не дава факта, че не е установил правото си по отношение на другата страна по първоначалния иск / [фирма]/, защото няма пречка да го направи в отделно самостоятелно производство. При наличие на влязло в сила решение по отношение на едната страна по първоначалния иск /ищеца/, желаещият главно встъпване няма правно защитим правен интерес, който да обоснове включването му като главна страна в чужд процес, защото може да предяви иск срещу първоначалния ответник и отделно/вместо да усложнява с присъствието си вече висящото исково производство/. Допълнителен аргумент в случая е и факта, че молителят е предявил отрицателен установителен иск, т.е. не предявява самостоятелни права върху предмета на спора и не претендира за себе си спорното право.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Р., със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.4 офис 10, адвокат С. против въззивно определение № 2767 от 11.11.2014г. по в.ч.гр.д. № 4079 по описа за 2014г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :