Определение №105 от 42419 по ч.пр. дело №263/263 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№105

София, 19.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 263/2016 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби, подадени от : [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от В. И. и от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. С., срещу определение № 144 от 23.09.2015 г. по ч.т.д. № 232/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба срещу определение № 284 от 24.06.2015 г. по т.д. № 17/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молба вх. № 3643/01.06.2015 г., подадена от [фирма] за присъединяването му като кредитор, на основание чл.629, ал.4 ТЗ, по делото за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
В частните жалби се изразява несъгласие със становището на въззивния съд за недопустимост на подадената от [фирма] жалба срещу определението на съда по несъстоятелността, с което е отхвърлена подадена от [фирма] молба за присъединяване в образуваното дело за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Поддържа се, че преграждащият ефект на определението следва да се преценява по отношение на искащото присъединяване лице – кредитор, а не по отношение развитието на вече образуваното производство. По съображения, подробно изложени в частните жалби, се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за произнасяне по същество по жалбата.
От ответниците по частната жалба становище е депозирано само от [фирма] / в несъстоятелност/, чрез адвокат Д. К.. В писмения отговор се застъпва становище, че частната жалба на [фирма] е подадена от ненадлежна страна и затова е недопустима. Поддържат се и доводи за правилност на атакувания съдебен акт, тъй като определението на съда по несъстоятелността не е преграждащо и предвид разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ във вр. с чл.274, ал.1 ГПК не подлежи на инстанционен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частна жалба с вх. № 4163/ 14.10.2015 г., подадена от [фирма] е процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят, в качеството му на присъединен кредитор, няма правен интерес да атакува определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане подадена от [фирма] частна жалба срещу определение за отказ да се допусне присъединяване на последното дружество – кредитор по реда на чл. 629, ал.4 ТЗ. [фирма] не е активно легитимиран да атакува въззивния съдебен акт и не би могло да се възприеме твърдението, че правният интерес за този жалбоподател се състои в това, „ съдът да се произнесе по същество дали неприсъединяването на кредитор по делото за несъстоятелност подлежи на обжалване или не”.
Частна жалба с вх.№ 4307 от 22.10.2015 г., подадена от [фирма] е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба срещу определение №. 284 от 24.06.2015 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.629 ал.4 ТЗ за присъединяването му като кредитор на [фирма] в производството по образуваното пред Окръжен съд – Ловеч т.дело № 17/2015 г., Апелативен съд – Велико Т. е приел, че определението е необжалваемо. За да мотивира извод за процесуална недопустимост на частната жалба въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, както и на кръга определения, подлежащи на обжалване по реда на чл.274, ал.1 ГПК /с оглед предвиденото в ТЗ препращане към реда за обжалване по ГПК/, сред които не попада определението на съда по несъстоятелността по чл.629, ал.4 ТЗ.
Въззивният съдебен състав е преценил като неоснователни доводите на частния жалбоподател относно преграждащия характер на определението, с което е отказано да се допусне присъединяването му по реда на чл.629, ал.4 ТЗ. Изложени са съображения, че преценката дали актът на първата инстанция има преграждащ характер следва да се извърши с оглед на това дали се препятства по-нататъшното развитие на производството, а не с оглед интереса на засегнатите субекти. От друга страна е прието, че отказът за присъединяване не засяга интереса на поискалия присъединяване кредитор, с оглед последиците от уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а при отхвърлянето й – с оглед възможността да се инициира ново производство по чл.625 ТЗ срещу длъжника. Относно невъзможността да бъде обжалвано определение по чл.629, ал.4 ТЗ въззивният съд се е позовал на трайната практика на ВКС – определение по ч.т.д. № 948/2011 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 2643/2013 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 1626/2014 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 4058/2013 г., І т.о., определение по ч.т.д. № 2635/2014 г., ІІ т.о. и др.
Определението на въззивния съд е правилно.
В разпоредбата на чл.613а, ал.1 ТЗ изчерпателно са изброени съдебните актове, постановени в производство по несъстоятелност, които подлежат на въззивно и касационно обжалване по предвидения в ГПК общ ред, а в чл.613а, ал.3 ТЗ е посочено, че всички други актове подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред от ГПК. Това означава, че обжалването на определенията по ал.3 на чл.613а ТЗ би могло да се осъществи само при условие, че те попадат в обхвата на определенията по т.1 или т.2 на чл.274, ал.1 ГПК. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалване на определението на съда по несъстоятелността, с което се е произнесъл по искането на кредитор за присъединяване на основание чл.629, ал.4 ТЗ. Правилна е и преценката на въззивния съд, че определението по чл.629, ал.4 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като отказът да се допусне присъединяване на кредитор не препятства развитието на образувано по молба на първоначалния кредитор производство по чл.625 ТЗ. От друга страна, напълно обосновано са отчетени и последиците от решението по чл.630 ТЗ спрямо неприсъединения кредитор, а при евентуално отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ правилно е съобразена липсата на преклузия по отношение правото на такъв кредитор да подаде нова молба по чл.625 ТЗ срещу длъжника, при наличие на съответните предпоставки. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, цитирана изрично във въззивното определение, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 4163/14.10.2015 г. по вх. регистър на Апелативен съд – Велико Т., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу определение № 144 от 23.09.2015 г. по ч.т.д. № 232/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 144 от 23.09.2015 г. по ч.т.д. № 232/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на [фирма] само в частта, с която подадената от това дружество частна жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *