3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
София 27.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.а
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 798/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Д. от гр. Русе, подадена от пълномощника му адв. В. Т., срещу въззивното решение на В. апелативен съд, № 215 от 18.12.2009г. по в.гр.д. № 627/2009г., с което е оставено в сила решението на Русенския окръжен съд, № 27 от 26.02.2009г. по гр.д. № 47/2008г., с което е прекратено производството по делото по предявеният от П. И. против Г. С. Д. иск по чл. 29 СК /отм./ и са отхвърлени исковете по чл. 105 СК /отм./ и по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Ответницата по касация Г. С. Д. от гр. Русе в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал три въпроса, които според него се решават противоречиво от съдилищата: Относно допустимостта на иска по чл. 29 СК /отм./ при наличието на сключено споразумение по реда на СК /отм./; могат ли да останат неуредени отношения извън споразумението; за тълкуването на действителната воля на страните, изразена в подписаното между тях споразумение, и наличието на противоречие с морала на атакуваната част от споразумението. От така формулираните въпроси само първият има характеристиките на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е обусловил правните изводи на съда по предмета на делото.
Вторият въпрос е хипотетичен, тъй като в случая със споразумението по чл. 101 СК /отм./ страните по делото са заявили волята си относно спорното в настоящия процес дялово участие в търговски дружества и към предприятия и имущества, придобити от тях в качеството им на еднолични търговци в резултат на търговска дейност.
Третият въпрос не е правен, а фактически. Съгласно приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросът за допустимостта на иск по чл. 29 СК /отм./ при наличието на сключено споразумение по реда на СК /отм./ е решен от въззивния съд в съответствие с представената от жалбоподателя съдебна практика. За да прекрати производството в частта по иска по чл. 29 СК /отм./ въззивният съд е приел, че уредените със споразумението по брачното дело имуществени отношения относно придобитото от бившите съпрузи имущество в качеството им на еднолични търговци, не могат да бъдат пререшавани. В този смисъл са и представените от жалбоподателя решение № 756/2001г. по гр.д. № 7/2001г. ІІ г.о. ВКС, с което е прието, че не може да се иска преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, след като в брачния процес те са сключили споразумение относно същите отношения , и решение № 907/2006г. ІІ г.о. ВКС. Въззивното решение не противоречи и на ТР № 60/87г. ОСГК на ВС, уреждащо начина на сключване на споразумението, правните му последици и възможността то да бъде оспорено само по исков път. В случая оспорването /с иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ е прието за неоснователно, а не за недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен съд, № 215 от 18.12.2009г. по в.гр.д. № 627/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: