2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
София 28.10.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 779/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Т., подадена от пълномощника й адв. С. Б., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, V. с-в, № 1200 от 14.08.2009г. по в.гр.д. № 2202/2008г., с което е оставено в сила решението на Монтанския окръжен съд от 23.07.2008г. по гр.д. № 67/2008г., с което са отхвърлени предявените от Ц. Т. против И. Д. Д. искове по чл. 59 ЗЗД за сумата 62 253,98 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 4 501,84 лв.
Ответникът по касация И. Д. Д. от гр. Б. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е посочил ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Заявява, че решението на въззивната инстанция представлява произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложените решения. Твърди, че идентични казуси се решават по различен начин, което налага уеднаквяване на съдебната практика по казуси от подобен характер. Освен това счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „кога е налице договор между две страни и какви са неговите реквизити”. Така формулирано изложението не съдържа конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и е от значение за изхода на конкретното дело.
Ако въпреки това от съдържанието на изложението се изведе въпросът за правната квалификация на иска, то той не е решен в противоречие със съдебната практика, нито се налага промяна на практиката по прилагането на чл. 59 ЗЗД. В приложените решения № 148/2006г. по т.д. № 703/2005г. ІІ т.о. ВКС, № 103/2002г. по гр.д. № 144/2000г. Б., № 148/2000г. по т.д. № 98/2000г. Б. съдилищата последователно приемат, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен иск и може да се предяви само когато обеднелият не разполага с друг иск за защита на правата си. По настоящото дело въззивният съд също е приел, че искът по чл. 59 ЗЗД е неоснователен, тъй като между наследодателя на ищцата и ответника е бил сключен договор за отглеждане на животни -ответникът е получил предадените му от наследодателя на ищцата животни заедно със сумата 26 800 лв. за покриване на разходите по изхранването им. Този извод на съда е основан на подписан между наследодателя на ищцата и ответника документ, с който се удостоверяват изложените по-горе факти за предаването на животните и паричната сума за изхранването им и други разходи.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, V. с-в, № 1200 от 14.08.2009г. по в.гр.д. № 2202/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: