4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
С., 28.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3495/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. М. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. В. П., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти с-в, № 2071 от 28.12.2012г. по в.гр.д. № 1711/2011г. В ЧАСТТА, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд, ГК, І-6 с-в, от 10.02.2011г. по гр.д. № 3396/2006г. в частта, с която искът на В. С. М. по чл. 26, ал. 2, предл. първо и трето ЗЗД срещу С. К. М., М. А. П. и [фирма] е уважен за ? ид. част от процесния недвижим имот, подробно описан в решението; В ЧАСТТА, с която същото решение е отменено в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД за останалата ? ид. част и В ЧАСТТА, с която е отменено решението на СГС в частта, с която е отменен нотариалният акт за покупко-продажба на процесния имот в груб строеж.
Ответницата по касация С. К. М. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да обезсили първоинстанционното решението в частта, с която искът на В. С. М. по чл. 26, ал. 2, предл. първо и трето ЗЗД е уважен за ? ид. част от процесния недвижим имот, въззивният съд е приел, че ищцата като собственик по приращение само на ? ид. част от процесния имот е активно легитимирана да поиска прогласяване на нищожност на договора само до размера на своята част от съсобствеността. Другата съсобственица – Д. Т., не е предявила иск за прогласяване нищожност на договора относно нейната ? от имота. Тъй като искът на В. М. е частично недопустим поради липса на правен интерес за прогласяване нищожност на договора относно непритежаваната от нея идеална част от имота, това е довело и до частична недопустимост на съдебния акт. В този смисъл е решение № 397/2012г. ІV г.о. ВКС. Второто наведено от ищцата основание за нищожност – накърняване на добрите нрави, съдът е приел за недоказано и неоснователно. Относно искането на ищцата да се отмени нотариалният акт, с който е осъществена сделката, въззивният съд се е позовал на ТР № 3/2012г. ОСГК на ВКС, съгласно което на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява правото на собственост, но не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът В. С. М. поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС и на съдилищата по процесуалноправните въпроси, свързани с активната легитимация на ищцата, а именно:
1. Допустимо ли е при констатация от въззивния съд, че с исковата молба не е обоснован правен интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване нищожност на сделката, доколкото ищцата е собственик само на ? ид. част от предмета на сделката, съдът да се произнесе по предявения иск без преди това да е осъществил производството по реда на чл. 100 ГПК /отм./;
2. Налице ли е правен интерес за предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожност на правна сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради невъзможен предмет и накърняване на добрите нрави у собственик, който притежава ? ид. част от обекта, предмет на оспорената сделка;
3. Представлява ли упражняване на чужди права по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК предявяването на установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД от собственик на ? ид. част от обекта, предмет на оспорената сделка, когато ищецът е предявил едновременно с това срещу същите ответници иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на цялата вещ и единствено чрез този иск осъществява защита на правната си сфера и правото си на собственост спрямо несобственици, черпещи права от нищожната правна сделка. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като на поставените въпроси е даден отговор с решение № 397/03.10.2012г. по гр.д. № 1604/2011г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по спор с идентична фактическа обстановка, между частично съвпадащи страни с тези по настоящото дело и за обект в същата сграда, което е съобразено от въззивния съд. Касационно обжалване по посоченото дело е допуснато по процесуалноправните въпроси относно процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, респ. за процесуалната допустимост на постановеното по такъв иск съдебно решение в случаите, когато ищецът не е страна по договора и не е собственик на целия, а само на идеална част от прехвърляния с договора имот, предвид това – налице ли е правен интерес от предявяването на такъв иск за нищожност на целия договор, и чии права брани ищецът с предявяването на такъв иск.
В отговор на поставения въпрос ВКС е приел, че когато ищецът твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може (процесуално допустимо е) да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само досежно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ГПК) единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск, като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си – ищец. По третия от поставените въпроси ВКС е приел, че доводите и съображенията за връзка на преюдициалност между иска за нищожност и иска за ревандикация на целия процесен имот по никакъв начин не могат да обосноват извод за процесуална допустимост изцяло на иска за нищожност, след като посочената по-горе част от него е предявена в нарушение на изричната императивна процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и при липса на признат от закона правен интерес.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК се включват в основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, т.е. те са задължителни за долната инстанция. Мотивите на постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, с които се дава отговор на поставения въпрос с цел уеднаквяване на съдебната практика , макар и изложени в процеса по решаването на конкретно дело, по необходимост имат по-общ характер, тъй като изясняват действителния смисъл на законовата разпоредба и дават принципно разрешение на поставения правен въпрос, приложимо при разрешаване на сходни казуси от съдилищата – т. 1 на ТР № 2/28.09.2011г. ОСГТК на ВКС.
Приложените от касатора решения на ВКС по чл. 290 ГПК имат за предмет искове с различни от настоящия спор фактическо и правно основание, а т. 4 на ТР № 1/2001г. ОСГК на ВКС /относно констатирана от въззивния съд нередовност на исковата молба/ е неприложима към настоящия спор. В случая не се касае за нередовност на исковата молба поради това, че не е обоснован правен интерес, а за липса на признат от закона правен интерес.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Ответницата С. К. М. е направила искане за присъждане на разноските, но не е представила доказателства за направени разноски пред ВКС, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти с-в, № 2071 от 28.12.2012г. по в.гр.д. № 1711/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: