1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 23.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.д. № 248/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Ц. А. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Г. С. от САК, срещу определение № 2 293 от 19.08.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 971/2015 г., с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба с вх. № 3 984/15.01.2015 г. против определение от 22.12.2014 г. по гр. д. № 18 349/2014 г. по описа на СГС, І ГО, 16 състав. С последното е върната исковата молба на Г. с вх. № 136 103/17.11.2014 г., поради неотстраняване на констатираните нередовности на същата и се прекратява производството по гр. д. № 18 349/2014 г. по описа на с.с.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. Твърди се, че обжалваното определение е нищожно или недопустимо. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени доводи за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 18 349/2014 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба от Ц. А. Г. от [населено място] срещу ЧСИ М. П. М., ЧСИ З. Д. и [фирма] [населено място], с искане „да се признае за установено, че вземанията по изп. дело № 201478604003377 и изп. дело № 20138080400943 са погасени изцяло”. С разпореждане от 19.11.2014 г. молбата е оставена без движение, с указания да се посочи цената на иска, да се уточни петитума на същата и да се внесе дължимата държавна такса. В изпълнение на същите е постъпила молба с вх. № 148 504/10.12.2014 г. от ищцата, в която е посочено, че искът е неоценяем, а петитумът е конкретизиран – „да бъде установено по отношение на ответника, че няма право на принудително изпълнение”. Съдът е приел, че указанията не са изпълнени, тъй като формулираният петитум е неясен, с оглед изложените в молбата доводи за незаконосъобразност на действия на ЧСИ, който не е прекратил изпълнителните производства, въпреки че вземанията са погасени, а доколкото се иска установяване недължимост на вземания (неуточнени по размер), искът не може да бъде неоценяем. С определение от 22.12.2014 г. исковата молба е върната на подателя й, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 и 5 и чл. 128, т. 2 ГПК. Срещу същото е подадена частна жалба от Г., която с определение № 2 293 от 19.08.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 971/2015 г. (предмет на настоящото производство) е оставена без уважение.
В частната жалба са въведени доводи за нищожност на обжалваното определение, тъй като същото не е подписано от съдии избрани чрез конкурс. В същата са посочени и следните въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на въззивното определение: 1/ „Може ли в България да се водят дела срещу банки и частни съдебни изпълнители? и 2/ „ Допустим ли е отрицателен установителен иск, че не е налице право на принудително изпълнение?”
В изпълнение на дадените от съда указания с разпореждане от 25.09.2015 г., е представено отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (вх. № 13 095/12.10.2015 г.), в което са наведени доводи за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е формулиран следният въпрос: Допустим ли е установителен иск за липса на право на принудително изпълнение?
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за нищожност на въззивното определение, поради подписването му от съдии, за които няма данни да са избрани чрез конкурс. Командироването на съдия представлява временно и по изключение изпълнение на служебните му задължения в орган на съдебната власт, различен от този, в който е назначен. Участието му в съдебни състави е включено в неговите правомощия, с оглед на което постановените актове с участие на командирован съдия, не са нищожни.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да обоснове допускане на касационен контрол, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в частната жалба правни въпроси по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК не могат да се определят като обуславящи правните изводи на съда по предмета на спора, поради което не е доказана основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Видно от данните по делото, липсва произнасяне на въззивния съд по допустимостта на предявения иск от жалбоподателката. Въпросите от значение за изхода на делото и формирали волята на съда при постановяване на обжалваното определение са свързани с нередовността на подадената искова молба, надлежно констатирана от първоинстанционния съд и последиците от неизпълнение на дадените от същия указания за отстраняването им, в каквато насока частната жалбоподателка не е формулирала правни въпроси. Неизпълнението на задължението за поставяне на значими за делото правни въпроси, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 293 от 19.08.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 971/2015 г.,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: