Определение №1064 от 42321 по гр. дело №4326/4326 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1064

С. 13.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4326 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Г. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 810 от 17.12.2014г. по в.гр.д. № 1056 по описа за 2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 100 от 5.03.2015г. по гр.д. № 342/2013г. на Районен съд Пазарджик, като е уважен иска с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на В. И. К. по договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 132 т.ІІІ н.д. № 473/2007г. в частта, с която М. Г. М. е продал на [фирма] следните три имота: търговски обект – магазин на площ от 36 кв.м., разположен на ниво партер в четириетажна масивна сграда, находяща се в [населено място] [улица], търговски обект- масивен магазин на площ от 58 кв.м. и търговски обект – масивен магазин на площ от 180 кв.м – двата, заснети като един обект, разположени на партера на четириетажен жилищен блок, находяща се в [населено място] [улица] /подробно описани в т.1.1, позиция втора и на страница втора, позиция 1.3 от н.а./ и са присъдени разноски.
В. съд е потвърди акта, без да изложи доводи по съществото на спора, с аргумента, че подадената в срок въззивна жалба не съдържа оплаквания, а представените такива в допълнение към жалбата, тъй като са подадени след изтичане на срока за обжалване, не следва да бъдат обсъждани. Съдът е направил проверка само за валидност и допустимост на първоинстанционния акт и след като не е констатирал нарушение на императивни материалноправни норми, е потвърдил акта.
При тези факти, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, без изрично да формулира въпрос, по който да се допусне касационно обжалване. В приложеното към жалбата изложение са развити доводи, че след подаване на бланкетната жалба не му е съобщено от съда, че следва да отстрани нередовности, както и че след като за исковата молба е допустимо да бъде пояснена и допълнена до първото открито съдебно заседание, следва същото да се приеме и за въззивната жалба. Позовава се на решение на П. и на определение по чл.288 ГПК, с което същото не е допуснато до касационно обжалване, които счита, че са постановени при идентичен случай и при които е прието, че въззивният съд дължи разрешаване на правния спор и при бланкетно заявено основание за неправилност.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира присъждане на направените разноски от 1 700лв.за адвокатско възнаграждение, реалното извършване на които установява с приложен договор за правна помощ от 3.06.2015г. и списък.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване не може да бъде допуснато без да бъде поставен от касатора конкретен материално или процесуално правен въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, тъй като противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Съдът може да уточни въпроса и в този случай той би бил за това дали съгласно сега действащите разпоредби на чл.269, вр.с чл.262 ал.1 и чл.260 ал.1 т.3 ГПК въззивният съд остава инстанция по същество и при подадена бланкектна жалба. Отговорът е отрицателен. С новия ГПК характерът на въззивната инстанция като съд по същество се запазва, но при ограничен въззив –ограничения при събиране на доказателствата и съгласно чл.269 ГПК – в проверката за правилността на решението до посоченото от въззивника /вж.решения по чл.290 ГПК № 670 от 27.12.2010г. по гр.д. № 1728/09г. на ІІІ г.о., № 246 от 23.10.2013г. по гр.д. № 3418/13г. на І г.о./ По арг.от 262 ал.1 ГПК ако не съдържа указание за порочността на решението, жалбата не се оставя без уважение /респ. не се връща/. Но за да извърши въззивният съд проверка на правилността на първоинстанционния акт следва в жалбата да е посочено в какво твърди въззивника, че се изразява тя.Ако в жалбата не се съдържа конкретно указание за порочността на обжалвания акт, жалбата е допустима, но съдът не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционния акт, а следва да го потвърди /чл.271, 272 ГПК/. Подадената бланкетна жалба може да бъде допълвана с доводи за неправилност, така че по тях да се дължи произнасяне само до изтичане на срока за обжалване по чл.259 ал.1 ГПК. По допълнения, които са направени след изтичане на този срок, второинстанционният съд дължи произнасяне само, ако те касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материално правна норма. /вж. решение № 216 от 19.01.2015г. по гр.д. № 2008/14г. на І г.о., № 24 от 20.02.2014г. по гр.д. № 5245/13г. на ІІ г.о./
С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78 ГПК и пред вид представеното доказателство за реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, искането на ответната страна следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 810 от 17.12.2014г. по в.гр.д. № 1056 по описа за 2014г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Г. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.1 ап.1 да заплати на В. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.А ет.6 ап.16 сумата от 1 700лв./хиляда и седемстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *