Определение №1068 от 42321 по гр. дело №4544/4544 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1068

С. 13.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4544 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Е. С., Е. Р. С., К. Р. С. от [населено място] и В. К. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 296 от 8.06.2015г. по в.гр.д.№ 192 по описа за 2015г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено решение № 26 от 16.03.2015г. по гр.д. № 176/2014г. на Районен съд Чепеларе в обжалваната част като са уважени исковете с правно основание чл.135 ЗЗД и са обявени за относително недействителни по отношение на Г. З. Г. до ? ид.ч. сделките, осъществени с н.а. № 172 т.І д. № 163/2012г. за дарение и с н.а. № 18 т.І д. № 15/2013г. за покупко- продажба, като са отхвърлени исковете за останалата ? ид.ч. от описаните в актовете имоти и са присъдени разноски.
За да потвърди акта, въззивният съд е възприел изводите му, че с извършеното на 22.102012г. /по време на брака/ дарение ответникът Р. С. като кредитор на ищеца /защото му е причинил увреждане на 6.05.2010г., за което е осъден с влязла в сила присъда и е присъдено имуществено обезщетение в размер на 40 000лв./, го е увредил и пред вид безвъзмездния характер на сделката не се налага установяване на обстоятелството, че надарените /синове на ответника/ са знаели за увреждането. Относно втората сделка, с която синовете са се разпоредили, чрез продажба, на многократно по-ниска цена от данъчната оценка с имотите, в полза на своята леля /сестра на съпругата на ответника Р.С./, съдът също е счел, че следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца, след като въз основа на поредица от установено по делото факти е достигнал до извода, че купувачката по сделката е недобросъвестна по смисъла на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД. Наличието на знание за увреждане е мотивирал с : 1. съществуващите близки отношения, за които свидетелстват разпитаните по делото свидетели, между приобритателката К.- от една страна и нейната сестра М. С. и съпруга й Р. С. от друга, които се потвърждават и от справка, издадена от службата по вписванията, удостоверяваща извършване на съвместни сделки с наследствени имоти, 2.продажбата е извършена 3-4 месеца след дарението и около месец, след постановяване на въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда за ответника С., 3. К. е купила имот, който не би могла да ползва реално, защото постоянно живее в друг град и по отношение на него запазено право на ползване имат ответниците М. и Р. С., които реално го упражняват /т.е. купила е имот, който много трудно би могла да продаде/, 4. Продадените имоти са оценени от експерт за 50 722 лв., а продажбата е извършена за цена от 9 000 лв./т.е. за цена, която е шест пъти по-ниска от пазарната/ и 5. ответникът К. Р. С. е прехвърлил на леля си К. и друг имот /за цена 24 000 евро при данъчна оценка 69 817лв. по време на извършвани следствени действия срещу ответника С./.
При тези факти, като сочат основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторите желаят да се допусне касационно обжалване по следните два въпроса: 1. При наличие на презумция за невиновност на дееца до влизане в сила на осъдителна присъда, може ли той да се счита за длъжник на пострадалия? и 2. Във всички случаи ли, когато е налице последователност на действията на страните по атакуваната сделка, може да се направи извод за недобросъвестност на приобритателя? Длъжен ли е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване своето твърдение? Позовава се на решение № 716 от 9.10.2009г. по гр.д.1745/08г. на ІV г.о., което е без задължителен характер, съгласно което ищецът носи тежестта за доказване на увреждащото намерение.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позовава на постановени по реда на чл.290 ГПК решения. Претендира присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 24.08.2015г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Първият от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото не е свързан с решаващите изводи на съда и не е от значение за изхода на спора. Презумцията за невиновност на дееца, извършил непозволено увреждане няма връзка и не засяга качеството му на длъжник. Пострадалият от непозволено увреждане придобива качеството на кредитор от момента, в който длъжникът е извършил увреждането. Влизането на присъдата в сила, с която окончателно се разрешава въпроса за вината на длъжника, не променя началния момент на възникване на качеството на кредитор в полза на пострадалия. Освен това – в производството по иска по чл.135 ЗЗД, длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношения, легитимиращи ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения, ответникът може да осъществи само по иска за вземането /вж. решение № 552 от 15.07.2010г. по гр.д.№ 171/09г. на ІV г.о./ Страната, предявила иск има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата, от които черпи правен интерес. Качество на кредитор не може да бъде отречено в иницирания от тази страна процес поради възражения, които намалилият своето имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието на облигационното отношение между него и ищеца, съществуването му или изискуемостта /вж.решение № 328 от 23.04.2010г. по гр.д.№ 879/10г. на ІІІ г.о./
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория, поставен от касатора въпрос, защото не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В случая въззивният съд е постановил акта си в съответствие с установена практика /напр. решение № 162 от 1.07.2014г. по гр.д.№ 7320/13г. на ІІІ г.о./, съгласно което знанието на приобритателя на недвижимия имот за увреждане на кредитора подлежи на установяване с всички доказателствени средства. Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки доказателства, доказването може да се изведе и въз основа на поредица установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. В настоящия случай въззивният съд е счел иска за доказан, приемайки въз основа на ангажираните по делото доказателства, че изброените от него поредица установени факти водят до несъмнен извод за наличие на знание на приобритателя на недвижимия имот за увреждане на кредитора. Доколкото в тази фаза на производството, съдът не извършва контрол за правилност, този извод не се обсъжда.
Решение № 716 от 9.10.2009г. по гр.д.№ 1745/08г. на ІV г.о., на което се позовава касатора, освен че не е със задължителен характер, не е и в противоречие с приетото от въвзивния съд, тъй като в него е посочена принципната постановка /възприета и в настоящия случай/, че предявилият иск по чл.135 ЗЗД носи тежестта да докаже увреждащото намерение на страните по сделката, която атакува.
С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78 ГПК и пред вид представянето на надлежно доказателство /договор за за правна защита и съдействие от 24.08.2015г./за реално извършени разноски, в полза на ответната страна, следва да бъде присъдена сумата от 1 300лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 296 от 8.06.2015г. по в.гр.д.№ 192 по описа за 2015г. на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА Р. Е. С. ЕГН [ЕГН], Е. Р. С. ЕГН [ЕГН], К. Р. С. ЕГН [ЕГН], тримата с адрес: [населено място] [улица] В. К. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплатят на Г. С. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 1 300лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Eczanem