О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
Гр.София, 10.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1408/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния пълномощник – ю.к. Д. И., против решение № 382/29.12.2014 г., постановено по в.т.д.№ 671/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 34/29.07.2014 г. по т.д.№ 167/2013 г. на ОС – [населено място], с което е отхвърлен искът на касатора против Т. П. Василева, за да се приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на банката съществува вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение от сметка от 25.01.2013 г. по гр.д.№ 168/2013 г. по описа на Р. /главница в размер на 34 900 лв., договорна и наказателна лихва и такси за комисионни и управление/.
В жалбата се релевират оплаквания за материална незаконо-съобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение. Моли се същото да бъде допуснато до касация и изцяло отменено, като бъде постановено ново решение, с което да се потвърди разпореждането на районния съд за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу Т. П. Василева, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. В касационната жалба се съдържа и Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с изрично формулирани правни въпроси, разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Цитира се и се прилага съдебна практика – определения на ВКС, постановени до 2010 г.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. И. Ц. в срока по чл.287 ГПК е депозирал отговор със становище, че не са налице условията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, излагайки самостоятелни мотиви за неоснователност на иска, съставът на въззивния съд е съобразил следното: Според клаузата на чл.31.2 б.А от Договора за банков кредит № 95КР-АА-0321/12.04.2007 г., банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, с писмено предизвестие до кредитополучателя в срок, определен от банката, при неизвършване на което и да е плащане по договора повече от 5 дни след датата, на която е станало изискуемо. Тази клауза е неразривно свързана с чл.32.2 от договора /ако до изтичането на писменото предизвестие по чл.31.2 кредитополучателят изпълни изискуемото си задължение, банката може да се откаже от правото си да обяви предсрочната изискуемост/, поради което съдът е приел, че обявяването на предсрочната изискуемост е следвало да бъде съобщено на ответницата по недвусмислен начин. Относно уведомителното писмо № 281-205/01.11.2012 г., от което банката черпи права в тази връзка, съдът е счел, че от една страна то не е достигнало до ответницата, т.к. пощенската пратка е била върната на ищеца на 26.11.2012 г. като непотърсена от адресата, а не съществува презумпция, че непотърсването на същата е равносилно на уведомяване. От друга страна, от съдържанието на писмото се установява, че ответницата се уведомява за просрочените й задължения към момента, възлизащи общо на 12856.85 лв., като се кани незабавно да ги погаси, а не че кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Цялото задължение по кредита, предмет на исковата претенция, е в размер далеч по-голям от посочената в писмото сума, като два месеца по-късно – към момента на подаване на заявлението в заповедното производство на 25.01.2013 г. възлиза на 49162.20 лв. Предупреждението в края на писмото, че ако просрочените задължения не бъдат погасени незабавно, банката ще обяви ползвания кредит за изцяло предсрочно изискуем, потвърждава извода, че банката е смятала да стори това в бъдеще, без да уведомява ответницата. Това поведение от своя страна противоречи на клаузите на договора за кредит, цитирани по-горе, поради което банката не може да се ползва от реда на защита по чл.60 ал.2 ЗКИ, посредством института на заповедното производство. Съдът е подкрепил изводите си и чрез препращане към разясненията, дадени с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.18.
При така формираните решаващи мотиви на въззивния съд, като значими за изхода на спора, приключил с обжалваното решение, се поставят следните въпроси:
1. Какво е съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, с които се установяват вземанията на банките по смисъла на чл.417 т.2 ГПК, за да бъде основателно заявено искането за издаване на заповед за изпълнение и установена предсрочната изискуемост на целия дълг.
2. Може ли да се оспори незабавното изпълнение, ако не се оспорва самото вземане. Ако се приеме, че може, заявителят не се ли лишава от правото да докаже вземането си чрез подаването на установителен иск по чл.415 ГПК.
3. Какво следва да бъде съдържанието на редовно извлечение от счетоводните книги по чл.417 т.2 ГПК, за да се приеме, че същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, произтичащо от договор за банков кредит и следва ли такъв документ да съдържа данни за това, кога са спрели плащанията по кредита и кои конкретни вноски не са платени.
4. Ако изброените реквизити не са в приложеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката, а са посочени в надлежно приложените документи по преписката, а именно – договор за банков кредит, анекси към договора, погасителни планове, общи условия и пр., следва ли да се приеме, че не трябва да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
5. Изискуемо ли е, по смисъла и в хипотезата на иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417 т.2 ГПК и чл.60 ал.2 ЗКИ.
6. Кога настъпва предсрочната изискуемост – по силата на договора или при уведомяване на длъжника.
7. Дали целият дълг по кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост.
8. При настъпила предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен заем /кредит/ настъпва ли и предсрочна изискуемост на вземанията за възнаградителни лихви и такси, включени в непадежиралите и предсрочно изискуеми анюитетни вноски.
По всички тези въпроси се твърди, че следва да бъде даден отговор, който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Поради противоречивото му разрешаване от съдилищата /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/ се поставя и въпросът: Наличието на извлечение от счетоводните книги, представляващо документ по чл.417 ГПК, което установява, че в полза на молителя съществува неудовлетворено парично притезание, произтичащо от договор за кредит и което удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, следва ли да се приеме за единствен необходим и достатъчен документ за издаване на изп. лист и заповед за незабавно изпълнение или следва да се представят и други документи, доказващи удостоверените факти и обстоятелства по чл.418 ал.3 ГПК /9/.
С цел обосноваване на допълнителното условие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК се цитира практика на ВКС, ТК: Определение № 608/11.08.2010 г. по ч.т.д.№ 617/2009 г., ІІ ТО; Определение № 426/16.07.2009 г. по ч.т.д.№ 332/2009 г., І ТО; Определение № 264/07.05.2009 г. по ч.т.д.№ 210/2009 г., І ТО; Определение № 77/20.01.2010 г. по ч.т.д.№ 714/2009 г., І ТО и др., всички постановени значително преди издаването на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и касаещи заповедното производство.
Съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отделение, ръководен от указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
Първата група въпроси /от № 1 до № 4/, както и въпрос № 9 не са от значение за предмета на спора по чл.422 ал.1 ГПК, т.к. са относими изцяло към предпоставките за уважаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството пред районния съд. Въпросите относно предсрочната изискуемост /от № 5 до № 7/ принципно са обусловили правната воля на съда, но тя е формирана при съобразяване с конкретните договорни клаузи и в пълно съответствие с постановките на т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 18.06.2014 г. С него е изяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, правото следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /респ. преди началото на производството по чл.422 ал.1 ГПК/, като кредиторът трябва да е уведомил изрично длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост. Въпрос № 8 също стои извън спорния предмет, доколкото изводите на съда са, че липсва предсрочна изискуемост на която и да е част от кредита.
Отделно от горното, всички въпроси са изяснени с цитираното по-горе тълкувателно решение, задължително за съдилищата и изключващо хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, на които касаторът се позовава.
Предвид изложеното, поставените въпроси не отговарят на общия и/или допълнителните критерии на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, обуславящи допускането на касационен контрол, а именно: наличието на формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело, ведно с някое от кумулативните условия – същият да е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, да се решава противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, доказани с приложения договор за правна защита и съдействие, а именно – уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 050 лв.
С оглед изхода на делото, искането следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 382/29.12.2014 г. по в.т.д.№ 671/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. П. Василева от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1 050 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: