4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
С., 04.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3621/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ [населено място], подадена от процесуалния представител В. А., против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 135 от 13.03.2013г. по в.гр.д. № 1367/2012г., с което е отменено решението на Старозагорския окръжен съд, № 51 от 29.06.2012г. по гр.д. № 1148/2010г., с което е уважен предявеният от К. иск с правно основание чл. 28 З. /отм./ против К. П. С. и С. С. С. за отнемане в полза на държавата на описаното в решението имущество, и с въззивното решение искът е отхвърлен.
Ответниците по касация К. П. С. и С. С. С. в представения от пълномощника им адв. С. Д. писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество въззивният съд е приел, че не може да се открие никаква връзка между престъплението, за което е осъден ответникът С. С., и средствата, с които са придобити двата недвижими имота. Ответникът е осъден /на база споразумение с прокуратурата/ за притежание на високорискови наркотични вещества /марихуана и амфетамин/ на обща стойност 231 лв. през м. януари 2008г. Квалификацията на деянието и вида, количеството и стойността на наркотичното вещество показват, че целта на осъщественото деяние е за лична употреба. Когато престъпната дейност е с цел разпространение на наркотици или пренасяне през граница, квалификацията на деянието е друга и целта на тази дейност е кумулиране на средства. В настоящия случай ответникът използва наркотични вещества, държането им покрива състава на престъпление по НК, но от тази дейност не се кумулират средства, а тъкмо обратното, тя изисква изразходване на средства. На следващо място съдът е обсъдил начина на придобиване на имуществото и е приел, че единият недвижим имот е придобит от родителите на ответника когато той е бил на 22 години, имотът бил е семейно жилище и продължава да бъде такова. Родителите са го придобили като обезщетение срещу отчужден имот и са го прехвърлили на общото от брака им дете /имат деца и от други бракове/. Приел е, че макар и оформена като продажба, сделката е била безпарична, а целта на така оформеното споразумение е да се елиминира възможността другите деца да търсят запазените си части. Относно другото жилище въз основа на свидетелски показания съдът е приел, че макар и закупено на името на ответника С., продажната цена е заплатена от покойния му вече баща с пари от наследствен имот. По-късно имотът е ипотекиран срещу получени в заем пари и е продаден за погасяване на дълга. В заключение съдът е приел, че няма обстоятелства, които да сочат на основателно предположение за връзка между придобиването на имуществото и престъпната дейност.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправните въпроси „какви са критериите за формиране на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност”; „необходимо ли е да е налице пряка причинна връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото” и „може ли в конкретния случай да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето по чл. 3 З. /отм./ доколкото не е установен законен източник на средства за придобиването му”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че последният от поставените въпроси не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно дадените разяснения в т. 1 на ТР № 1/2009г. по прилагането на посочената разпоредба, а е фактически въпрос, чиито отговор е в зависимост от събраните по делото доказателства.
Останалите два въпроса са от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика. От приложените решения относимо към поставените въпроси е решение № 1/2011г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че критериите, които формират основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, не са изрично посочени в закона, но разпоредбата на чл. 4 З. /отм./ обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липса законен източник на доходи за придобиването. Прието е, че така посочените обстоятелства следва да бъдат установени и преценявани от решаващия съд, за да се приеме, че по конкретното дело е налице или липсва основание за прилагане на чл. 4 З. /отм./.
В. решение не противоречи, а напротив съответства на приетото с цитираното решение на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 4 З. /отм./ имущество се отнема по реда на този закон, когато в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. В. съд е приложил разпоредбата в точния й смисъл като е изследвал обстойно начина на придобиване на имуществото и средствата, с които са придобити двата имота, предмет на искането на комисията.
Останалите две решения са постановени по въпроси, неотносими към поставените от касатора – решение № 671/2010г. ІV г.о. ВКС е постановено по въпроса за критерия, по който се определя стойността на имуществото, а решение № 53/2012г. ІV г.о. ВКС по въпроса подлежи ли на обследване имущество, придобито преди извършване на престъплението.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 135 от 13.03.2013г. по в.гр.д. № 1367/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: