Определение №1076 от 23.9.2013 по гр. дело №2338/2338 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
София, 23.09. 2013 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2338 по описа за 2013 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Х. Ш. Б. чрез адв. С. Р. К. от АК С. срещу въззивно решение № 10/10.01.2013 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 479/2012 г.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Мадански районен съд е отхвърлил иска на Х. Б. против [фирма] – Мадан, че трудовият му стаж при работодателя за периода 21.08.1985 г. – 23.10.1991 г. е шест години, два месеца и два дни.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, приложено към касационната жалба приповтаря касационната жалба, а тя съдържа бланкетни касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – въззивното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му
Тази проверка се извършва само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора, след това да прецени дали той има отражение върху постановения резултат и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на която в случая се основава касатора, дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на съдилищата, на която се позовава.
Това налага правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК да е изяснен в изложението. Съставът на Върховния касационен съд може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая, въпроси не са формулирани от касатора.
Х. Б., освен бланкетните оплаквания за неправилност е изложил и твърдение за конкретно нарушение на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция, която не се била произнесла по оплакването във въззивната жалба за нарушение на чл. 160, ал. 3 КТ, по силата на която неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж.
Отново става реч за касационен довод по чл. 281 ГПК, не и за въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори, ако се приеме, че касаторът е имал предвид въпроса дали е длъжен въззивният съд да разгледа всички доводи и оплаквания на страните при постановяване на решението си, то разглеждането му чрез допускане на касационно обжалване не е необходимо с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото, на която хипотеза се позовава Б., защото няма съмнение в положителния отговор на правния въпрос, каквато е и многобройната и непротиворечива съдебна практика. Не се установява наличие и на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като следва да се посочи, че в случая въззивният съд е разгледал и обсъдил всички относими доводи и възражения на страните, включително относно ползвания от ищеца неплатен отпуск. Съдът ясно и точно е изяснил, че хипотезата на чл. 160, ал. 3 КТ в случая неприложима, защото за периода 09.10.1990 до 23.10.1991 година Б. е бил кмет на [населено място] и е бил в неплатен отпуск по правоотношението си с [фирма] – Мадан по силата на параграф 7 ПЗР на Закона за народните съвети. За същия период страната е била на постоянна работа по мандатното правоотношение. Съдът е посочил, че специалната разпоредба на пар. 7 ПЗР ЗНС регламентира ползването на служебен неплатен отпуск за членовете на временните изпълнителни комитети и управи на постоянна работа и не визира ползваният служебен отпуск да се зачита като трудов стаж, в каквато насока се релевираните доводи пред въззивната инстанция от Б..
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 10/10.01.2013 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 479/2012 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар