О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
Гр.С., 28.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6239 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. Л. срещу решение №.1770/6.08.15г. по г.д.№.4112/14 на Софийски апелативен съд, 7с. – с което е потвърдено решение №.16538/27.08.14г. по г.д.№.8630/09г. на Софийски градски съд, Іотд., 19с., с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба за окончателен.
Ответните страни Р. Г. Х. и Д. Г. Х. оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. За да достигне до този извод е приел, че предварителният договор, чието обявяване за окончателен се иска, не е подписан от ответницата. Съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства /в това число свидетелски показания и почеркови експертизи/ относно начина на сключване на договора и подписването му. Изложил е изрична мотивировка за това защо дава вяра на едни свидетели, а на други не, и защо кредитира заключението на почерковите експертизи, които поддържат извода, че подписът не е положен от ответницата. Обсъдил е подробно и влязлата в сила оправдателна присъда, с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.309 ал.1 НК за съставяне на документ с невярно съдържание /процесният предварителен договор/ – и е приел, че това решение не води до друго заключение. Посочил е, че по силата на чл.300 ГПК решенията на наказателния съд са задължителни за гражданския само в очертаните от разпоредбата рамки. В случай на оправдателна присъда гражданският съд ще бъде обвързан от констатациите на наказателния съд, с които по категоричен начин е установена липсата на елемент от фактическия състав на престъплението. Затова ако с присъдата е признато, че деянието по чл.309 ал.1 НК не е престъпление, тъй като документът е неистински, то гражданският съд ще е обвързан от тази констатация – тъй като приемането на друг извод ще означава да се признае елемент от състава на престъплението, отречен от наказателния съд. В случая видно от решенията Л. е бил признат за невинен и оправдан, тъй като не е било доказано, че той сам е съставил предварителния договор и положил подпис под него вместо Лиана Б.. Също така наказателният съд е посочил, че не са събрани достатъчно доказателства за това дали предварителния договор е истински или не; поради това и доколкото присъдата не може да почива на предположения, е признал обвиняемия за невинен. В. съд е обобщил, че в случая не е прието, че договорът е неистински, но не е прието и, че е истински документ. Липсва изричен извод за това налице ли е този елемент от състава на престъплението по чл.309 ал.1 НК или не. Липсата на такова изрично становище на наказателния съд и приемането, че този елемент от състава на престъплението е недоказан, не може да обвърже гражданският съд, който е сезиран с иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен – тъй като за уважаването му трябва да бъде установено съществуване на правоотношение по този договор.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „дали игнорирането на влязла в сила присъда от наказателен съд или неточното й прилагане по отношение разрешаването на гражданско правен спор, представлява съществено нарушение на нормите на материалния закон?” – който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. От една страна въпросът съдържа условие, което не е налице. В. съд не е игнорирал постановената спрямо ищеца оправдателна присъда – напротив, обсъдил я е и е изложил подробни съображения защо, с оглед очертаните в чл.300 ГПК предели, тя не го обвързва относно това дали процесният предварителен договор съставлява истински документ или не, респективно не препятства установяването на това обстоятелство в гражданския процес. Същевременно въпросът в частта дали преценка в тази връзка е правилна или не е фактически и на него отговор може да бъде даден едва при разглеждане на спора по същество – а не в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че относно приложението на разпоредбата на чл.300 ГПК и задължителната сила на присъдата за гражданският съд е налице безпротиворечива задължителна съдебна практика, която е била съобразена от въззивния съд. Установените в мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти, които са извън посочените от чл.300 от ГПК /дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, не са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието – т.е. присъдата на наказателния съд се ползва със сила на присъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства /реш. №.569/27.09.2010 по г.д.№.1243/2009, III ГО на ВКС/. В случая е налице оправдателна присъда по обвинение в извършване на престъпление по чл.309 ал.1 НК – предвид недоказване ищецът да е съставил съответния документ и съзнателно да го е ползвал /дори да се приеме, че е неистински – което не е безспорно установено/ – а не поради установяване по безспорен начин, че се касае за истински документ – поради което и постановяването й не препятства установяването дали този документ е истински или не в процес по чл.19 ал.3 ЗЗД от граждански съд.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1770/6.08.15г. по г.д.№.4112/14 на Софийски апелативен съд, 7с.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: