О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 26.01. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1704/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат Р процесуален представител на ищеца Б. С. Д., против въззивно решение от 08.6.2009 г. по гр.д. №3949/2008 г./обозначено в решението гр.д. №3507/2008 г./ по описа на Софийския градски съд, ІV-А състав, с което е оставено в сила решение от 23.10.2008 г. по гр.д. №5173/2008 г. по описа на Софийския районен съд, І ГК, І ГО, 38 състав, с което е отхвърлен предявения от Б. С. Д. против О. В. К., с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата 5000 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в исковата молба, се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, а именно “Допустимо ли е в хода на процеса, при условие, че едно писмено доказателство е изгубено и не може да бъде намерено, не по вина на ищеца, той да се домогва да индивидуализира същото по неговите основни белези с гласни доказателства ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – О. В. К., не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Като разгледа изложението чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, намира следното:
Поставеният въпрос е от значение за решаване на процесния спор. Разпоредбата на чл.134, ал.1 ГПК/отм./ има предвид ограничен брой хипотези, при които се допускат свидетелски показания, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната, и то само когато законът иска писмен документ. Такъв въпрос обаче касационният жалбоподател не е поставял пред двете предходни инстанции. Същият е искал допускане на свидетелски показания относно изготвянето на договора за заем, неговата индивидуализация и пр./справка – искова молба-доказателствени искания – т.4 и въззивна жалба – доказателствени искания – т.3/.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.6.2009 г. по гр.д. №3949/2008 г./ обозначено в решението гр.д. №3507/2008 г./ по описа на Софийския градски съд, ІV-А състав, по касационна жалба, вх. №37180/14.7.2009 г., подадена от адв. Р процесуален представител на ищеца Б. С. Д. от град С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: