2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
С. 27.09.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 344/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Романски от [населено място], подадена от пълномощника му адв. В. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В възз. с-в, от 07.11.2011г. по в.гр.д. № 3587/2008., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 24 с-в, № 116 от 08.07.2008г. по гр.д. № 17796/2007г., с което са отхвърлени предявените от М. Г. Романски против Т. Г. Романска искове с правно основание чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./, чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, пред. І-во ЗЗД.
Ответницата по касация Т. Г. Романска от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от М. Г. Романски против Т. Г. Романска иск с правно основание чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./ за прогласяване за нищожно на бракоразводното решение от 08.05.1978г. на СГС, І г.о. в частта, с която е утвърдено споразумението между бившите съпрузи, въззивният съд е приел, че съдебното решение е порочно, но порокът му не е толкова тежък, че да се причисли към категорията на нищожните решения. Действително съгласно т. 8 на ППВС № 5/78г. съдът, постановяващ прекратяване на брака чрез развод по взаимно съгласие, трябва да възпроизведе текста на постигнатото споразумение в диспозитива на съдебното решение. В случая бракоразводният съд е нарушил това изискване като е препратил към текста на споразумението, което е одобрил с бележка, че същото е неразделна част от съдебното решение. Порокът обаче не е толкова тежък, че да обоснове нищожност на съдебния акт. Волеизявлението на съда е съвършено ясно, практически изпълнимо, законосъобразно по същество.
Относно евентуално предявения иск чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД за прогласяване нищожност на споразумението по чл. 22 СК /1968г./ поради липса на форма, съдът е приел, че споразумението е в писмена форма, а нарушаването на изискването за утвърждаването му от съда по предписания в ППВС № 5/78г. начин /чрез възпроизвеждане на текста му в диспозитива на решението/, не е порок на самото споразумение, а на утвърждаващото го съдебно решение като охранителен акт.
По евентуално предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. І-во ЗЗД за прогласяване нищожност на споразумението поради противоречие със закона, съдът е приел, че разпореждането с чужд имот е само непротивопоставимо на истинския собственик, но не е нищожно като правен акт.
В молбата по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнението към нея касаторът М. Г. Романски моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „може ли да се оспорва по исков ред поради пороци с оглед неговата формална и материална доказателствена сила споразумение, което не е възпроизведено в бракоразводното решение”, и по материалноправния въпрос „има ли вещноправен прехвърлителен ефект прехвърлянето на вещни права на собственост върху недвижим имот, придобит от единия от съпрузите преди брака, върху другия съпруг, и какво е неговото действие след като това споразумение се оспорва от ищеца и липсва воля за такова прехвърляне”.
На първия от поставените въпроси съдът е отговорил така, както поддържа и касаторът, че искът е допустим, като е разгледал предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД за прогласяване нищожност на споразумението по чл. 22 СК /1968г./ поради липса на форма. Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос и приемане на нещо различно.
Вторият въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като не се включва в предмета на същото. Нито един от трите иска няма за предмет вещноправния прехвърлителен ефект на споразумението. Този въпрос е предмет на спора за собствеността на включеното в споразумението имущество, който се води между страните по друго дело.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В възз. с-в, от 07.11.2011г. по в.гр.д. № 3587/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: