4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
С. 28.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 299/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, подадена от С. Г. – прокурор в Апелативна прокуратура П.; на Министерство на вътрешните работи, подадена от юрисконсулт Я. С.; на Е. Н. Б., приподписана от адв. Н. М., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 437 от 29.09.2011г. по в.гр.д. № 699/2011г., с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд, ІV с-в, № 573 от 19.04.2011г. по гр.д. № 1032/2010г., с което са осъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи да заплатят солидарно на Е. Н. Б. сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, ведно с лихвата и разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
1. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Прокуратурата на Република България излага съображения, че неправилно въззивният съд е възприел твърдените неимуществени вреди като последица само от воденото досъдебно производство, и че не е обсъдил всички доказателства по делото. М. или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран.
Съгласно разпоредбите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол по жалбата на Прокуратурата на Република България.
2. По касационната жалба на Министерство на вътрешните работи: К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос с какви доказателствени средства следва да се установят вреди от нарушено физическо и психическо здраве, поради противоречие с ТР № 1/2000г. ОСГК на ВКС, т. 10; по материалноправния въпрос за пасивната материалноправна легитимация на МВР по искове за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на органите на дознанието, когато незаконосъобразните действия са извършени от служител в Областна дирекция на МВР, поради наличие на противоречива съдебна практика; и по материалноправния въпрос следва ли при определяне на размера на обезщетението да се съобразят обществено-икономическите условия на живот в страната, поради противоречие на ППВС № 4/68г., т. 11.
По първия въпрос: С т. 10 на ТР № 1/2000г. ОСГК на ВКС по някои спорни въпроси на въззивното производство, са дадени указания на съдилищата, че допускането на експертиза, оглед и освидетелстване може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. Т.е. указана е една възможност, с оглед на конкретния казус. В случая въззивният съд не е използвал специалните знания на вещо лице-лекар, а е възприел свидетелските показания на лекуващия ищеца лекар-психиатър относно претърпените морални страдания и проведеното лечение. Както заключението на вещото лице, така и свидетелските показания се преценяват от съда по вътрешно убеждение във връзка с всички останали доказателства по делото. Като не е назначил експертиза въззивният съд не е постановил решението в противоречие с посоченото ТР на ОСГК на ВКС. Нарушенията на физическото и психическо здраве според им конкретните прояви биха могли да се установят и със свидетелски показания.
М. въпрос за пасивната материалноправна легитимация на МВР по делото е решен от въззивния съд в съответствие с дадените указания в т. 6 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС. Приложените от касатора съдебни решения, с които се обосновава прилагането на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не съставляват противоречива съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване, при наличието на задължителна съдебна практика по въпроса.
По третият въпрос относно размера на присъденото обезщетение не е налице твърдяното противоречие с т. 11 на ППВС № 4/68г., с която е прието, че „при определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.”. В. съд е съобразил дадените в посоченото постановление указания, както и дадените с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 указания относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изложил е подробни съображения относно продължителността на периода, през който спрямо ищеца са извършвани действия и са постановявани актове, как те са се отразили на правната му сфера, заеманата от него длъжност и изпълнявана работа, на психическото му здраве. Съобразил е обществения критерии за справедливост, който включва и обществено-икономическите условия на живот в страната. Различните размери на присъдени обезщетения за неимуществени вреди по отделните дела не сочат на противоречива съдебна практика, предвид различните обстоятелства, от значение за размера на претърпените вреди във всеки конкретен случай.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на МВР.
3. По касационната жалба на Е. Н. Б.:
К. моли да се допусне касационно обжалване по материалноправния въпрос „при определяне на размера на обезщетението съобразен ли е правния статус на ищеца – съдебен лекар, неразривно свързан със съдебната система”. Изложените от касатора доводи за допуснато процесуално нарушение при обсъждането на доказателствата нямат характер на процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 437 от 29.09.2011г. по в.гр.д. № 699/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: