Определение №1092 от по гр. дело №946/946 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №  1092
 
                                    София, 01.09.2009 г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
            Върховният касационен съд на Република България, трето   гражданско отделение, в закрито  заседание на петнадесети юли   , две хиляди и девета     година в състав:
 
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  АНИ САРАЛИЕВА    
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
 
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №946/2009 г.
            Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. А. П., срещу решение от №71 от 19.03.2009г по гр.дело № 90/2009г. на Пловдивски апелативен съд , с която е са отхвърлени искове по чл. 237 ал.1 за еднократно парично обезщетение и чл.255 ал.2 от ЗОВСРБ(отм) ,в една част като погасени чрез плащане , а в друга неоснователни. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът посочва ,че по въпроса за критерия на закона при определяне на базата на еднократното парично обезщетение на кадрови военнослужещ , която база включва и допълнителни трудови възнаграждения съгласно чл. 238 ал.3 вр. §2 от ПЗР на ЗОВСРБ(отм) ,Пловдивски апелативен съд неправилно е въвел критерия „постоянен характер”. Поддържат се основания за допускане до касация и по трите точки на чл. 280 ал.1 от ГПК.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване предвид основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . В подкрепа на довод по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е приложено решение №1111/2008г на ВКС , което няма пряко отношение по конкретния въпрос . Приложените преписи от актове от практиката на Пловдивски районен съд и Пловдивски окръжен съд , някои от които с непълно съдържание и като цяло не влезли в сила , не аргументират и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона е този , следва ли в базата за определяне на брутното трудово възнаграждение при изчисляване на еднократното обезщетение по чл. 237 ал.1 от ЗОВС(отм),някои допълнителни трудови възнаграждения да се изключват поради това ,че не са с постоянен характер , кое е нормативното основание за извеждането на този общ критерии . Върховен касационен съд възприема довод за относимост към основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,с оглед съответствието на изведения по тълкувателен път признак с нормите на закона и предвид особеностите, които следва да се съобразяват при процесното целево възнаграждение ,определено на основание Инструкция за допълнителните възнаграждение на летателния състав на БА , както и приложими ли са по аналогия подзаконови нормативни актове на трудовото право.
По тези съображения настоящият състав на Върховен касационен съд допуска до касационна проверка въззивното решение , предвид което
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Допуска до касационно обжалване решение от №71 от 19.03.2009г по гр.дело № 90/2009г. на Пловдивски апелативен съд
Оставя касационната жалба без движение . В седмичен срок касаторът да внесе сувмата 236 лева държавна такса по сметка на ВКС , в противен случай производството ще бъде прекратено
След изтичане на срока делото да се докладва
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .
 

Оценете статията

Вашият коментар