3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
София 11.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 836/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. А. А. от гр. София, подадена от пълномощника му адв. Д. К., и Софийска апелативна прокуратура, подадена от прокурор Б. С., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 102 от 05.02.2010г. по в.гр.д. № 1162/2009г., с което е отхвърлен предявеният от И. А. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв., и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 10 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
Жалбоподателят И. А. обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв., а Софийска апелативна прокуратура обжалва решението в уважената част на иска.
В изложенията на двамата жалбоподатели се сочи като съществен материалноправен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото му решаване от съдилищата, въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Прилагат съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените критерии за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
По прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са постановени ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., а относно обезщетенията по чл. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение – ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, в които са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане. При постановяване на въззивното решение са съобразени задължителните указания по прилагането на чл. 52 ЗЗД като са взети предвид всички относими към определяне на размера на обезщетението обстоятелства. Поради наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос, която е съобразена от въззивния съд, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е обусловен от конкретни за всеки отделен случай факти и обстоятелства, чиято преценка не е основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 102 от 05.02.2010г. по в.гр.д. № 1162/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: