3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С. 01.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1210/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. кооперативна банка АД[населено място], подадена от пълномощника адв. Ю. М., срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, І възз. с-в, № 235 от 13.05.2010г. по в.гр.д. № 335/2010г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд, № 115 от 17.02.2010г. по гр.д. № 3335/2009г., с което са уважени предявените от Г. Д. С. против Ц. кооперативна банка АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по жалбата Г. Д. С. от[населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран процесуалноправен въпрос, за който касаторът твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и материалноправен въпрос, който според него се решава противоречиво от съдилищата. Прилага съдебна практика.
Поставеният процесуалноправен въпрос е „дали увеличението на размера на иска следва да се направи с писмена молба или е допустимо устно увеличаване на предявения иск в съдебно заседание”. По този въпрос въззивният съд е приел, че направеното устно в присъствието на процесуалния представител на другата страна увеличение на иска по чл. 225, ал. 1 КТ е валидно извършено процесуално действие. Приел е, че нито в чл. 214 ГПК, нито в чл. 100 ГПК се съдържа изискване за писмена форма на искането.
Настоящият състав на ВКС намира, че въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по този въпрос вече е постановено решение в производството по чл. 290 и сл. ГПК, което е задължително за съда. С решение № 423 от 25.06.2010г. по гр.д. № 1112/2009г. ІV г.о. ВКС е прието, че в чл. 100 ГПК изрично е предвидена възможността в съдебно заседание страните да извършват процесуалните действия устно. Изменението на първоначално посочената сума на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, извършено устно в съдебно заседание в присъствието на другата страна, е прието от ВКС за валидно извършено.
Въззивният съд е постановил решението по настоящото дело в съответствие с практиката на ВКС и при правилно и точно прилагане на разпоредбите на чл. 100 и чл. 214, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по материалноправния въпрос „длъжен ли е работникът да представи надлежна медицинска документация, доказваща съществуването на заболяване, обуславящо закрила при уволнение”. Въпросът не е от значение за решаването на делото, тъй като искът е отхвърлен поради липса на доказателства, че към момента на уволнението работодателят е поискал от служителя да представи данни за наличието на заболявания, а ищецът не е сторил това. Страните са спорели не относно задължението на работника да представи медицинска документация, а дали му е поискана информация преди уволнението за наличието на някое от заболяванията, обуславящи предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Работодателят се е позовал на данни за здравното досие от 29.07.2008г., а уволнението е извършено на 1.09.2009г., т.е. преди уволнението, предмет на спора, не са поискани сведения относно наличните към този момент болести по Наредба № 5. Предвид изложеното не е налице противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика, постановена при друга фактическа обстановка – по гр.д. № 952/2002г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че при поискване от работодателя работникът е длъжен да представи медицинска документация, а в решението по гр.д. № 2750/2001г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че работодателят е бил изправен по отношение на задължението си да поиска от определения за уволнение работник информация дали страда от заболяване, което му дава право на закрила, а работникът е декларирал, че не страда от такова заболяване. Във всички случаи обаче искането на информация трябва да бъде във връзка с предстоящото уволнение. В приложеното решение по гр.д. № 1147/98г. ІІІ г.о. ВКС също е прието, че работодателят има задължение съгласно Наредба № 5 да събере предварителна информация за заболяванията по чл. 1 от същата Наредба, а едва след това възниква задължение за работника или служителя да предостави медицинска документация.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, І възз. с-в, № 235 от 13.05.2010г. по в.гр.д. № 335/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: