3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
С. 12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 539/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. И., Х. В. Х. и И. В. Х., подадена от пълномощника им адв. С. Б., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1609 от 21.12.2010г. по в.гр.д. № 1620/2010г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, VІІ с-в, № 1828 от 27.05.2010г. по гр.д. № 11404/2009г., с което са осъдени М. Т. И., Х. В. Х. и И. В. Х. да заплатят на основание чл. 59 ЗЗД на Х. В. Х. и И. П. Х. по 5880 лв. всяка от тях.
Ответниците по касация Х. В. Х. и И. П. Х. в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Въззивният съд е квалифицирал предявения от Х. В. Х. и И. П. Х. иск за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение за ползата, от която са лишени вследствие невъзможността да ползват собствения си апартамента, по чл. 59 ЗЗД. Приел е, че ищците са собственици на имота, а ответниците го ползват без правно основание след развода на ответницата М. И. със сина на ищците – В. В.. Сключената между бившите съпрузи по бракоразводното дело спогодба относно ползването на семейното жилище съдът е приел за нищожна поради противоречие на закона, а именно на чл. 107, ал. 4 СК /отм./.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките на заявените основание и петитум на иска. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновават с ППВС № 1/85г. , т. 1 и ТР № 1/17.07.2001г. ОСГТК, т. 10, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с приложени към изложението съдебни решения. На следващо място молят да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос нищожно ли е сключено от съпрузи споразумение по чл. 101 СК /отм./, с което ползването на семейното жилище е предоставено на единия съпруг, когато жилището не е придобито в режим на С. и не е лична собственост на някой от двамата съпруги и от брака няма ненавършили пълнолетие деца.
ВКС намира, че въпросът за правната квалификация на иска е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие с посочената задължителна съдебна практика по прилагането на чл. 209 ГПК /отм./ и относно правомощията на касационната инстанция при преценка на валидността и допустимостта на въззивното решение. С ППВС № 1/79г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване, са дадени указания на съдилищата по прилагането на чл. 55 и чл. 59 ЗЗД. Като пример за прилагането на чл. 59 ЗЗД е даден и случаят на лишаване на собственика от ползването на имота от лице, което го ползва без основание. Дадената от ищците правна квалификация на иска не обвързва съда и не води до недопустимост на решението, когато съдът е определил друга правна квалификация на твърдяното право. В случая съдът е разрешил спора в рамките на твърдените от ищците фактически обстоятелства и заявеното искане. По изложените съображения не са налице твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правната квалификация на иска.
Не се констатира твърдяното противоречие и по посочения материалноправен въпрос. С приложеното решение № 2251/72г. І г.о. е прието, че трето лице няма правен интерес от предявяване на иск за разваляне на договор за покупко-продажба, в който то не е страна, а също неговото унищожаване и обявяване за нищожен, макар то да е собственик на част от продадената вещ, освен в изрично предвидените в закона случаи. На него не може да бъде противопоставен договор, по който то не е страна, още повече, когато според него този договор е нищожен. На тази нищожност това лице може винаги да се позове, ако някой му противопостави права по договора. В съответствие с изложеното становище въззивният съд е приел в мотивите на решението сключеното между бившите съпрузи споразумение за нищожно по отношение на ищците, поради противоречие на закона.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1609 от 21.12.2010г. по в.гр.д. № 1620/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: