3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
С. 12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 512/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. В. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Г. Ж., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 5 от 06.01.2011г. по в.гр.д. № 614/2010г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. В. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 000 лв. до пълния предявен размер.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение Варненският апелативен съд е приел, че наказателното производство по обвинението за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК за съставяне на неистински частен документ – пълномощно за продажба на недвижим имот и използването му за извършване на сделката, е било прекратено поради изтекла в хода на наказателното производство абсолютна давност. В този случай съгласно т. 8 на ТР № 3/2004г. държавата не носи отговорност по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, по което ищцата е била оправдана, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че установените негативни преживявания не произтичат от воденото наказателно производство, а са последица от силно влошените отношения на ищцата с близките й /майка и сестра/ по причина, че ищцата е продала имота на сестра си с неистинско пълномощно. Съдът е обсъдил тежестта на обвинението, негативните преживявания на ищцата, продължителността на наказателното производство, и с оглед на обществения критерии за справедливост и стандарта на живот в страната, е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
Жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата на въпроса кои са критериите, въз основа на които съдът определя справедливия размер на обезщетението за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД. Прилагат съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените критерии за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
По поставения въпрос за критериите, въз основа на които се определят обезщетенията по чл. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение е постановено ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, а по прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са постановени ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., в които са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Въззивният съд е съобразил задължителните указания по прилагането на чл. 52 ЗЗД като е обсъдил относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства – периода на незаконното обвинение, връзката на негативните преживявания на ищцата с повдигнатото обвинение
Наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос, която е съобразена от въззивния съд, мотивира ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 2 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквена вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос. Към изложеното следва да се добави и това, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е обусловен от конкретни за всеки отделен случай факти и обстоятелства, чиято преценка не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 5 от 06.01.2011г. по в.гр.д. № 614/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: