3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
С. 12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 500/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Рая В. П. – непълнолетна, действаща със съгласието на майка си М. С. В., и К. В. П. – малолетна, действаща чрез законния си представител М. С. В., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адв. Б. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ бр. с-в, № 2391 от 25.05.2010г. по в.гр.д. № 257/2010., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 84 с-в, от 07.10.2009г. по гр.д. № 4984/2008г. в отхвърлената част на исковете за по 20 лв. месечна издръжка за всяко от децата, и вместо него с въззивното решение са уважени исковете по чл. 86 СК /отм./ в размер на 110 лв. за детето Рая и в размер на 100 лв. за детето К.. Оставено е в сила първоинстанционното решение в отхвърлената част на исковете до пълния размер на претендираното увеличение – 165 лв. за Рая и 160 лв. за К..
Ответникът В. К. П. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Постъпила е насрещна касационна жалба от ответника В. К. П. в уважената част на исковете.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Насрещната касационна жалба е подадена в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК.
За да се произнесе относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да увеличи размера на присъдената издръжка от 70 лв. на 110 лв. за детето Рая и от 60 лв. на 100 лв. за детето К., въззивният съд е приел, че са настъпили промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката. С оглед възрастта на децата са нараснали техните потребности, по-големи са разходите за учебници и учебни помагала, транспорт и храна. Отчел е и специфичните нужди на децата с оглед здравословното им състояние. При определяне на размера на издръжката съдът е съобразил задължителните указания, дадени в ППВС № 5/70г. и е взел предвид здравословното състояние на майката /с призната инвалидност 76 %/, доходите на същата от пенсия за инвалидност, детските надбавки, трудовото възнаграждение на бащата и задължението му за издръжка към трето дете от втория му брак.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторите Рая и К. П. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос за критериите, по които следва да се определя размера на дължимата издръжка. Прилагат решение на Ямболския окръжен съд от 30.03.2010г. по гр.д. № 80/2010г., решение на Габровския окръжен съд № 142/12.08.2010г. по гр.д. № 227/2010г., решение на Бургаски районен съд № 1111/2010г. по гр.д. № 1985/2010г. и част от решение на Варненския районен съд № 2132/27.06.2008г.
ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не се констатира противоречие в съдебната практика. На първо място следва да се отбележи, че по прилагането на чл. 86 СК /отм./ са дадени задължителни за съдилищата указания с ППВС № 5/70г., които са съобразени от въззивния съд. Издръжката за двете деца е определена съобразно критериите, посочени в Постановлението като са взети предвид нуждите им с оглед възрастта, образованието и здравословното състояние на всяко от тях, и възможностите на родителите според доходите им. Съобразени са и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. При наличието на задължителна съдебна практика неспазването й от определен съдебен състав не сочи на противоречие в съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване с цел уеднаквяването й. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че от приложените решения единствено решението на Габровския окръжен съд като необжалваемо е влязло в сила, а останалите решения не са окончателни и липсва отбелязване за влизането им в сила. Съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3, съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ бр. с-в, № 2391 от 25.05.2010г. по в.гр.д. № 257/2010.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: